Ходих до куриера да взема някакви работи на мама, и сега има опашка за пенсия, и ще отида по-късно да видя дали са останали пари в касата, а пък ако ли не в Понеделник, и така, какво да правиш.

Сега ще си пия кафето и ще пуша цигари, защото нездравословният начин на живот ми харесва малко. 🙂🌙

Друго си е да припиш тази глава за вечен покой, ама е трудно, докато си жив в светския свят. Трябват си алкохол и цигари, за да правиш нещо и да се приспиш. 🙂🌙

Така стана, като спя на загасена лампа. Демоните Сатанички ми пипат главата и се зарибяват по мен, и после всяка вечер не мога да спя, защото да не се зарибяват още повече по мен, като ми пипат главата. Опасно е, защото за Покой е борба, а за Шум и Хаос не е усилие. Аз спя на светната лампа, за да не ме доближават Нечестивите Демончета, ама мама понякога идва и ми гаси лампата и после изненада, че си имам опашка от Сатанички на Злото(беззаконието от емоционална дивост и злоба).

Моите Ангели са пасивни и си почиват, защото са спокойни създания на Светлината, и те не се тревожат за нищо, защото те са най-силните във Вселената, и не им пречи временно да ми се натрупат Демони, които да пречистим после. Аз съм примамката, и всяко зло за добро, защото, като се натрупат Демончета ще ги хванеме и ще им дадем вечен Покой, за да не са беззаконни и коварни в Зверството, защото Богът е Закони от Светлина за Истински нормален Живот за всички на Земята, а пък Сатаната е несвята и създава язви в Живота, и така Светът прогнива от Несвятост и Дискомфорт за всички в Живота на Земята.

Ангелчета и Демончета и всички искат да мислят Хубаво, за да не ги дразним, защото в предишни публикации казах, че като сме кифли и глупаци и бабаити и повърхностни хора дразним Животните в Отвъдното, защото те са висши и мислят, като все едно са актьори в някой съвършен сценарий във филмова продукция, без значение Ангели или Демони или Духове, и така.

Пледирам за Мир и Любов и Мъдрост в нашето дълбоко прочувствено слово, за да станем красиви Хора и дълбоко интелигентни Личности, които са вежи, за да са в безболезнената повърхност на Живота и да не загиваме в дълбокия мрак на Земния Живот.

То е като еквалайзер. Колкото по-дълбоко прочувствени и интелигентни личности сме, заради съдържанието на стойности в нас, толкова повече виждаме в живота, като сме вежи да стоим на повърхността на Земния Живот, за да ни огрява Слънцето и да виждаме в Живота, и обратното, колкото по-бедни на всеусещания и повърхностни сме, толкова по-невежи сме за Живота, и от невежество потъваме в дълбокия мрак на Живота, и не виждаме и загиваме в болки.

Боли ме кръстта по принцип, и като ми кажат, абе ти си млад, ама да де ама не знам защо станах такава развалина. Аз наистина заприличах на пенсионер, и не знам какво ще правя в живота.