Виждате ли известните Хора. Станали са сами Добро, за да са богати и известни, а пък Децата им не винаги са Добри за тази Добродетел, която Бащите и Майките им ще им завещаят. И после се получава това онекачествяване на Земните Титли, защото всичко се омърсява, когато Човекът не се е потрудил в себе си за себе си, а всичко е получил на готово, и заради това му липсват данни и стойности в регистъра на софтуера в главата и сърцето му. Аз вярвам само на Извора, а не на Земните Гледки и Налагания.

Така им кажете на децата си, които са тръгнали по дивашкия разглезен път от консумация на захар цял Живот, без да са вкусили малко от солта, че да станат Хора, а не Зверове, заради Захарта.

Началството на администрацията в детството, си мислеше, че съм разглезено детенце, а аз исках да слугувам на майка си, а не че съм разглезен, защото духът ми знае, че като си дете си слуга(роб), и за мен беше удоволствие да бъда до майка си, за да и служа, а не че да ме глези, и заради това не исках да ходя на детска градина и училище. Човек, който на готово е шеф не е шеф, той трябва да мине от най-долу до най-горе, от Слуга до Чорбаджия, за да стане Човек, който отговаря на титлата си. Аз си бях кон с капаци и неотклонен към битие и житие, и мразех да превключвам от слуга на майка си до училището.

Аз бях изпълнителен ученик. Всичко си вършех и учех сам без никой да ме кара, защото си знам, че трябва да свърша тези работи, за да ми е свободно съзнанието, иначе не исках да зарежа всичко, защото си знаех, че няма да съм удовлетворен, ако правя измама, и бях автоматичен за всичко, като отмятам тази мисия, и после другата мисия, и така в борба Умът ми да е свободен, а днешните Деца са станали непукисти в Мисиите си, като Деца, защото не търсят вътрешните усещания, които са многобройни, а търсят само удоволствието, което е само едно чувство, а другите им чувства закърняват, и стават лигльовци и пакостници, защото софтуерът не е доразджуркан от всечувствата, които аз знаех, че трябва да преоткрия, защото бях интроверт и това ме правеше прилежно дете.

Имах си една меланхолия и горчивина по принцип в себе си, като дете, и знаех, че не мога да изоставя фронта, без значение, че бях кон с капаци и трябва да превключвам постоянно, което беше неприятно, но защото знам, че изоставянето на дейността по принцип на мисиите е все едно, а какво друго да правя, нищо, че ми беше неприятно в постоянна борба за свободен ум и ежедневие, заради училището. Абе моят Дух има спомени за Извънземните от минали Животи, и моят Дух(подсъзнание) ме е спасявал в тегавия Живот по принцип.

Като дете бях вътрешно с горчивина, а външно щастлив, а сега, като пораснал съм вътрешно щастлив, а външно с горчивина. Виждате ли какъв е Животът. Днес е така, а утре е иначе. 🙂🌙

Като Дете всички възрастни Хора бяха идеални и перфектни в Очите ми, а сега, като пораснал, виждам, че не е така. Ей лигльовци ще ви уволня. 🙂🌙