Законите на Разума. Инстинктивно съм се затворил за Хора и Събития, защото ми е едно такова гадно, като вътрешно усещане.

Единственото нещо, което исках в Живота е мъртвешка тишина, ама получих обратното, и се повредих, защото такава е Любовта на Планетата. 🙂

Либералното слово и либералното отношение е Немилост за Човека, и е ужасно, и това ме повреди нещо. Тялото ми трябваше да е в защитена среда за покой, а то бурност и всичко стана мазало в главата ми.

Аз да изправя взаимоотношенията, те ги кривят, и не осъзнават, че времето на техния Живот мина криво в нерви и всякакви духовни спадове, които те причиняват, защото те го предизвикват от несъзнателност. Страшничко е да ти пълзят Несъзнателни хора, които могат да предизвикат всичко нелепо. Страхотия е, и конфликти, заради затвърденото плътско мислене. Гадна присъда беше това.

Прости им Боже, защото те не знаят какво вършат, като са проводници на Смъртта, и не го Осъзнават. Как да имаш Висши Взаимоотношения с някой, който проваля възможността, защото не му е минало през Ума. На мен ми минават хиляди съществени неща през Ума, а те се движат инертно в ниското.

Аз как да кажа нещо красиво и съществено, за да затвърдим светлите взаимоотношения, като Аурата не спира да шуми, и се обрича на Неавтентични Взаимоотношения. Те сами си създадоха образа за мен, като болен и проблемен Човек, а аз просто чаках да си успокоят Аурите, за да кажа, че има по-светъл начин на Живот, но те от Несъзнателност, не искат да чуят моята Аура, и аз съм паднал в посредствено мнение за мен, защото те си го правят тази ниска вибрация на Мисъл и Отношение, а не аз. Аз просто чакам да Облагородя, но нямам тази възможност, заради Небудно Съзнание.

Те си оформят така реалността, защото не дават шанс на Мъдростта да им нахрани душите, защото са на пистата и не знаят за съществуването на Пауза. И аз съм Човек, и аз развивам някакви болки, и това е болест, твоето Щастие да зависи от някой друг от вечно неспиращи Очаквания и Изисквания, тоест аз да не шавам, за да са Щастливи, а аз пия, защото ме боли, и всичко е така мръсно оплетено, че няма шанс за Ментален и Сладостен Живот, като всичко е толкова Опасно, както те са си го заплели в схватки на Грохот и Ужаси.

Те не проявяват дълбока Емпатия и Разбиране, а това е най-страшното за едни Взаимоотношения.

И се повредих, заради Присъдата на Планетата, която ми даде, защото Ангелът ми не стана Демон. И сега ще видим какви щуротии ме чакат още, докато аз губя визия за Теорията, когато не е приложена в Практиката. 🙂

Аз бях уплашен, когато един човек ме пита, харесва ли ти работата, и му казах стандартния темплейт, но не ми харесваше, защото Светия Дух не ми дава Въздух, и всичко е Уааау, и все съм в джаза.