Минаха години и пораснах и остарях вече и съм позабравил тънкости и чалъми на нещата, а пък ако има нещо, двигателно ще се сещаме в движение, и ще видим какво ме чака в Бъдеще, като не се вълнувам много от него и не искам да го знам, защото искам да ми е светло и леко на главата. 🙂✌

Веднъж моят мениджър ме прати до съседната фирма, която е разклонение на дървото от нашата фирма, а те нямат IT Администратор, и не знам защо нямат, но моят мениджър ме прати да проверя защо електронният подпис дава грешка при подписването на PDF документи. И се оказа, че софтуерното приложение Adobe Reader беше с изтекли и неактуални ROOT сертификати и заради това подписът е давал грешка при изтеклите дати на по-главните сертификати от самия подпис. Актуализирах сертификатите в Adobe Reader и подписът светна, като нов и всичко е на шест. Веднъж счетоводството трябваше да настройва имейл програмата Outlook за подписване на имейли, защото държавата неподписани имейли не ги обслужва, и за половин час в движение настроих всичко и обясних как се работи и кои бутончета да натискат за подписване, като се уча двигателно в движение с пълна пара на логическото ми мислене, и скласвам в лудницата някак си, докато се уча в движение. Веднъж изгоря токовият кръг на едното крило на етажа в офис сградата, и контактите не работиха, и веднага звъня на техническата фирма, и оправихме нещата, като ми дадоха ключ до електрическото табло с бушоните и вдигнах бушона на токовия кръг, защото някой лаптоп е дал грешен ток по мрежата и бушона се е изключил. Веднъж принтерът на човешки ресурси се счупи, и веднага намерих в интернет софийска сервизна фирма и организирахме нещата по ремонта, и дойдоха взеха го и после ни го върнаха оправен, и после отидох на място и дадох хартиената проформа фактурата на счетоводството за плащане на сервиза по банков път и после пратих по имейл фактурата до счетоводството след плащане на сервиза, защото данъчните следят всичко и не трябва да има липсващи фактури. И така, приключения има, докато сме живи. 🙂✌

Имах два ловджийски ножа, защото ги купих от бедни роми в София, които няма какво да ядат, обаче някой ми открадна единия ловджийски нож, докато си беше в шкафчето, и сега съм само с един ловджийски нож, който ще е за рязане на храна на село, а не за оръжие.

Работил съм и на археологическите разкопки на Трапезица в град Велико Търново. Доста копаене падна, и беше както го гледате по филмите на изследователските научини дейности. 🙂

И по покривите съм работил в град Велико Търново с бригадата на Ружди. Работил съм и в хранителен магазин в пакетиране на зеленчуци и в склада за подреждане на стоки и по рафтовете в магазина за следене на храни с изтекъл срок на годност, и във фабрика за производство на текстил, в която фабрика имаха един развален асансьор останал само по скеле, и понякога, за да стане по-бързо се катерих по него с памука и преждата, които памук и прежда трябваше да взема от рампата с камиона до склада и от склада до втори етаж до машините, и много товарна и разтоварна дейност падна, както и пакетиране на хавлии по палета за износ в чужбина. И в свободното време в гимназията бях по кафенетата и в компютърните зали, като много съм гладувал и гладен съм работил. 🙂✌

Работил съм и в приемната на хранителни стоки в хранителен магазин. Има един компютър със складова програма и с безжичен баркод четец ходиш по стоките, които носят камионите и после ги регистрираш в компютърната складова програма. Някой път се е налагало ръчно да ги търся и въвеждам, и да се надявам, че е правилната стока, че голяма бъркотия става при сгрешена стока по време на ревизия.

В гимназията работих, като общ работник в строителството със съседната фирма в блока в който блок живях. За един месец цяла двуетажна къща сме строяли, защото бяхме мощна бригада.

Работил съм и като мобилен продавач в Zepter на граждански договор, като съм стоял по обектите на магазини и метро станции и съм правил реклама на минувачите, и ако има заинтересовани сме си уреждали среща да дойдат в офиса за по-подробна презентация на продуктите и евентуално закупуване.

Бил съм и в обучение за работа, като брокер на акции и облигации и всякакви стойности, които се предлагат на фондовия пазар, но не ми допадна, защото не ми допадна идеята да предлагам нещо на Хората, което нещо не е сигурна и стабилна стойност, и дефакто аз ще съм виновен за техния фалит в Живота.

Болницата във Велико Търново правеше ремонт на една стая, и аз шкурих тавана на стаята, и така в Живота на гимназиални години. 🙂