https://www.facebook.com/share/p/198GebQx9A/ — „Защо не поливаш дърветата си?“ — „Защото искам да оцелеят в бурята.“ Няколко години живеех до един лекар, който в свободното си време засаждаше дръвчета в градината си. Всеки ден го виждах през прозореца как сади ново дърво. Но имаше нещо странно: никога не ги поливаше. Любопитството ми надделя над срама и една сутрин го попитах: — „Защо не ги поливаш? Нали ще изсъхнат?“ Той се усмихна и каза нещо, което никога няма да забравя: — „Ако ги поливам всеки ден, ще растат с очакването някой винаги да ги спасява. Но ако не го правя, ще бъдат принудени да пуснат корени дълбоко. Ще им отнеме повече време… но ще станат по-силни. Няма да зависят от мен. Ще разчитат на себе си.“ Минаха години. Заминах в чужбина, изградих нов живот. Един ден се върнах и минах покрай стария квартал. Градината на лекаря вече не беше просто градина. Беше гора. Вятърът духаше силно. Онзи студен вятър, който изкоренява дървета. Видях няколко да падат. Но не и неговите. Те не се поклатиха дори. Стояха там — дълбоки, мълчаливи, непреклонни. Сякаш бяха родени, за да устояват. Тази вечер, гледайки спящите си деца, осъзнах всичко. Да възпитаваш, не значи да ги предпазиш от болката. Значи да ги подготвиш за бурята. Не им давай всичко наготово. Не решавай всеки техен проблем. Научи ги да пускат корени. Да намират сила в себе си. Защото някой ден, когато теб вече няма да те има… не думите ти ще ги държат изправени, а дълбочината, която си им дал. А ти… отглеждаш ли крехки клони или дълбоки корени?

https://www.facebook.com/share/p/1P5yDCUUpc/ – Тате, свърши газта за котлона. – Тате, няма вече сапун. – Тате, няма храна вкъщи. – Тате, дойде сметката за тока. – Тате, интернетът пак не работи. – Тате, трябва да отида на лекар. – Тате, училищната такса… – Тате, ще ни заведеш ли на кино? – Тате, ще ми дадеш ли пари за моите неща? А той… С потна риза. С износени обувки. С ръце, пълни с умора, и душа, отрупана със сметки. Поемаше дълбоко дъх… и казваше: „Остави, ще измисля нещо.“ Той е баща на четири деца. Работи в склад от понеделник до събота, а в неделя става в 5 сутринта, за да продава хляб на пазара. Не винаги успява да отиде на училищните тържества. Не винаги е на снимките. Но децата му… никога не знаят какво е да си гладен. Един ден най-малката му дъщеря му казала: – Ти никога не си у дома. А той ѝ отвърнал: – А ти никога не си с мен на работа. Много деца порастват, без да знаят какво е премълчал баща им. Стресът. Безсънните нощи. Дълговете, които е подписал мълчаливо. Желанията, които си е отказал. И времето, което е разменил за труд… за да не се тревожиш ти за нищо. Може би твоят баща не е бил съвършен. Може би е грешал много. Но ако днес имаш храна, училище, покрив над главата и шанс… някой е трябвало да се счупи, за да ти го даде. Никога не казвай, че нищо не е направил за теб. Защото, ако се вгледаш добре – много от неговите отсъствия са били просто любов, преоблечена като жертва. Благословени да са всички онези бащи, които не получават овации, но крепят дома си в тишина.

Израстване в правото и правилното, и виждане на смисъл в Божествената Безболезненост за Света, като Предпазване от Лошото чрез Христовия Морал, и сблъсък с Лошото, за да се намерят решенията за опазване на Естествения Живот на Човечеството. Не е лесно да направите от простолюдие интелигенция, но с ключовете, които се намират от Светците, има отваряне на вратата, и първата стъпка е трудността, а после е лесно, и така в борба между Доброто(тихото съзнание) и Злото(психопатското съзнание).

Аз се сблъсках с лошото и дадох решения на всичко. Не искайте и не освобождавайте под парични гаранции психопатите, които тормозят семействата си, защото, когато жертвата бъде убита, парите няма как да я върнат в Живота. Евтаназирайте Злото в Живота, за да не умира Живота. Това, че Съдът и всички Хора не виждат и не знят, че Злото съществува и е съвременна реалност, не означава, че трябва да продължаваме с корупцията и слепотата си, защото всичко за пари се прави и после има Смърт и Корупция към Смърт и Корупция и така в един порочен кръг на Болки и Страдания и Болести за Обществото. Дал съм решения на каквото съм видял и с каквото съм се сблъскал в Живота на това съвремие, защото Светците, като мен това правят, оправят и лекуват Живота, за да се живее Живо(автентично/оригинално за съзнанието), а не да се Живее Мъртво(фалшиво/неестествено за съзнанието). Всички решения са надолу в публикациите.

Ето го Злото - емоционалност без контрол, заради неграмотност от липсата на Божия Христов Морал, която неграмотност е удавила разума и го е разтегнала и изкривила, и всичко е от лош Живот към лоша Вечност и пак към лош Живот и така в един порочен кръг на безумието и нелепостта от глупостта и нечестивостта и посредствеността, които са в нашата Човешка Природа. https://youtu.be/DhP6xS63U1M?si=bWx4_vzuzHXemUUi

Заради това Злото е по-силно от Доброто, защото то е в нашата Човешка Природа, и само трябва да я възпалим, че да си отключим болестите, за да стане Хаос и Шум към Болка и Страдание, докато Доброто за него трябва да ти прецъка нещо в тебе, като по-далечен поглед, и доброто става вградено в Духа, когато Духът преживее Живот на контакт с Бога(светлата алфа/джин), и Светлият Дух е много по-продуктивен и Съществен в Живота, като прогреса е без Болка, а обратното е озлобление на Човека към Болка(осъзната/неосъзната), и е по-назад в резултатите спрямо Светеца, защото Човешката Природа е по-нищожна от Божествената Природа и Човешката Природа прави грешки в Живота, които я спъват, въпреки, че Ритмите са различни, и Благородното е отстъпило Земния Свят на Нечестивото, защото от Милост и Съжаление, тъй като мравка я ухапала Бога.

Виждаш близко и хоп издивяваш и хайде тормоз над семейството си, заради немощ, а това се получава защото искаш мощ, а то не може защото не виждаш, а виждаш до носа си. Това е Злото - слепота и невежество, а Божественият Живот е далечен поглед, и предотвратяване на човешката си немощ, защото благост и спокойствие, защото виждаш надалече, защото си грамотен, а не дивак от слепота.

Укротиха се невежите и гадните разуми, защото просто изревах, като лъв и те се засрамиха от глупостта си, и сега Светът има въздух от пространство, за да се излекува, защото искам оправия, а не щуротии.

Така казват малките мръсни разумчета в Отвъдното. Искаме Купон, но купон ще има, но нека се оправят нещата, защото когато не са оправени нещата се омазват още повече с купоните, защото основата се руши, тъй като не е стабилизирана, и след кефа на купона има сърдити и ощетени, а това смисъл ли е, че да има надолу към разпад за всички. Търпение, за да се види смисълът на Чистотата Божия за Живота.

Всичко ще има, защото Богът не е дебил, ами просто е Мъдър, че да прави краткотрайни и късогледи изпълнения в Живота за/на Хората. И купони и благост и всичко ще има, и така в Живота, какво да правиш. За да се получи безболезненост в дълготрайност за Живота е нужно Хората да не си причиняват болка чрез причиняване на болка към другите. Това пречи на Интелигенцията да бъде интелигенция, както го виждаме в ядове на междуполитическите работи между държавите и ядовете в семействата и между семействата, и този шум за мен е излишен, а не знам защото не виждате, че е излишен, но това най-вероятно е от афекция в която сте в енергията на гнева и омразата. Укротете и Успокойте Живота си и ще видите, че е по-добре за вас и за вашите Деца.