Ето едно себеизразяване, което успокоява сърцето, като с мехлем поне за мен. Не обичам да си шумим аналогово помежду си, като така се облъчваме с мизерия и се травмираме взаимно в закоравяване на сърцето. Предпочитам да се обичаме с присъствие, и системното да се изговаря, а не излишното, защото по този начин Сърцето се запазва, и даже, като си запазите енергията до края на Живота, нищо чудно да живеете и до 100 години.

Има една травма, която като усещане е като едно киселинно чувство на недоверие и страх и ядосване в едно, и като се окисли сърцето, духа, корозира, и като стане с коричка, вече започвате да се саботирате в Живота, и после няма да получите в Живота върховете си, защото това се води за ощетяване, и така се образуват ощетените Хора в Обществото, и всичко е заради лош живот на много емоционален шум между Хората, защото са невежи за своето Сърце, като не познават Законите на Живота.

Запазеното и здраво Сърце е отворено за Живота и Света, и точно заради това по-малко говори и повече слуша, а обратното е затваряне за Живота и Света, и се получава повече говорене и по-малко слушане. Лош Консерватизъм, защото не е консервата на Живота, а на нещо друго.

Нормално е като си с повредено Сърце да си затворен за Живота и Света, и да си някакъв измамник и фашист и фанатик и мафия и тумор за обществото. Има такива Хора има и всякакви Хора, които си ходят със здрави или със счупени Сърца.

Колкото по-голям бабаит или кифла си, тоест колкото по-повърхностен си, толкова по-лесно ти се счупва сърцето, защото няма никакви защити от разбирания, които разбирания за защити идват от осъзнатостта и дълбочината на човешката личност, която дълбочина от разбирания образуват емоционалната интелигентност, а това представлява Красотата на Човека, защото така се откроява величието на съзнанието, а обратното е открояване на емоционалната първичност и низост, като кифлите и бабаитите, които слагат етикет на образа на Живота си - Атака и Война.

Мисията е успешна, и звъннах на Аптеката, пристигнало е лекарството и утре взимам лекарството и ще го изконсумирам в Психиатрията.

Хайде да пием кафе заедно, и да се лекуваме към Добродетели, защото това е съществеността и същността на време Живота, а другото е страданието, я осъзнато, я не.

Като пораснало Дете в детството ето тези две състояния на разума на изображението ми бяха, като има нещо гнило в Живота, и да го караме по-внимателно, че аз тогава не бях много уверен в себе си, като дете. Заради това, казах, че дълбините на мистичността на живота ми бяха ясни, защото подсъзнателно се страхувах от това усещане, има нещо гнило в Живота, и да го караме по-внимателно, че неизвестното е опасно. Такъв червен флаг, като образ ми е в котешката ми предпазливост. И после, като ме обладаха извънземните ангелски отци, всичко интуитивно и подсъзнателно ми стана явно и ясно, и ето ме днес със вас, като си пием кафето заедно в приказки.