В Детството, като малко дете гледах филма Призрачен Кораб от 2002 година. Умират Хората от паранормални явления на един кораб, заради Сатаната(демоните), и така. Преди да го гледам този филм с други деца от селището хванах една мишка, която ме ухапа за пръста и после се измих със спирт, но аз я зашеметих и после я дадох на котката, и котката я схруска все едно е корнфлейкс. Такива преживявания съм имал. Детството ми беше истинско злато, защото нямаше тормоз над мен, тъй като все едно не усещах, че имам Майка, която да ме тормози, а се грижих за нея по свое Желание, и всичко беше правилно за Главата и Сърцето ми.

Другите майки в селището не бяха, като моята майка. Повечето бяха деспоти, които тормозеха и наказваха децата си, ама това е защото са немощни в Плътта, и нали вече знате, че Човекът е най-големият проблем за Човека, заради немощта на Човека, а аз извадих късмет, че нямаше иго над мен, което да ми изкривява емоциите и психиката и съзнанието, и като цяло разтягане и разплуване на разума, и си правех каквото си исках, и си бях късметлия, че съм от 1-ва Къща, защото като дете имах свобода, и като пораснах не бях див консуматор на свободата си, а бях цивилизован и спокоен, а другите деца, като нямаха свобода, като деца, и после, като пораснаха бяха неадекватни за своята свобода, защото бяха, като изтървани в консумацията на своята свобода. Виждате ли, колко е важно Родителите ви да не са Зверчета.

Светъл Дух на Дете и Светъл Дух на Майка, и великото в Живота се случва, но не трябва да има Иго над Човека, което да не е Божественото и Прозрачното, защото, като се разтегне съзнанието на Детето, край с великото в Живота, и цял Живот говна за Човека, а то така се е случвало в повечето семейства, заради невежество и немощ на Човека.

Детството ми е едно отделно нещо от зрялостта ми, защото преди сме били ненаранени от Живота, а сега сме разранени от Живота, и заради това сме станали закоравели сърца. Трябва да пазим своя Живот и Живота на другия Чист и Хубав, а не всичко да отива в кочинката, защото все някой в Обществото ще се пропука и заразата започва, като Зомби Апокалипсиса във филмите.

Кротувайте си, за да получавате по-малко рани за своето сърце и разум, защото Черното в Живота е като шрапнел в тялото. Колкото повече шаваш, толкова повече се забива този шрапнел в тялото. Не шавайте и с хирургическа намеса на Бога ще се извади шрапнела, и вече се пазете от Черното в Живота, дори с цената на изолацията от междучовешката система на социалност и реакции саморефлексии. Защото бъдете Духовни тарикати, а не Плътски тарикати, защото духовното ви пази от черното в живота, а плътското ви забива шрапнели в тялото.

Нужна е космическа тишина на космическите камбани в Живота на Хората. Спасението е да не се връщате в кочинката отново и отново. Вече вие си знаете, и нека да има повече Спасение за Хората, отколкото погубавне за Хората.

От немилости закоравява сърцето, и всичко това заради менталната кочинка за Умовете и Сърцата на Хората. Като намалее заразата от успокояване на междучовешката система, и ще видите колко е блажено да сте в Светлина за Ума и Сърцето.

Да направим Духовния Живот в менталните Светове на Хората навсякъде във всички градове, а не само за Тибет и Манастирите. Мирувайте си, и лека полека времето ще изглади нещата, както в Природата всичко се изглажда с времето, и се получават Красотите на Планетата. Виждате колко общо има Природата с Човека. Опасно е, защото лошотията не подбира Хората по социален статус и финансово богатство. Няма застраховани Хора от това да срещнат менталния(духовния) си екзекутор, но с нашата свободна човешка воля да направим каквото е милост за нашите Ум и Сърце, и знайте, че не Хората са вашият Живот, а вие самите, като вътрешна Вселена от Алфа и Омега, а Хората са просто Фонът, който може да бъде Светъл или Тъмен, и нека да направим Фона на Системата Светъл, за да си заслужава да се ражда Човек на Земята.

Аз извадих късмет, че сам се самовъзпитавах, и никой не ми е говорил, а ако ми е говорил съм се самолекувал от това, защото да ти говорят е мрак, а да си говориш сам на себе си е светлина, или поне за мен е така. Аз не искам Хора, които не проявяват пълното дълбоко разбиране и осъзнаване, аз искам да съм сам, устроен на света, и никой да не влиза в Живота ми, за да го руши. Нищо външно на Света да не влиза във вашия вътрешен свят. Нищо, защото е опасно и трагично, когато всичко се омаже и развали в междучовешкия свят. Човешкият Разум е като Кула Фар. Светлината отвътре идва, а не отвън.

Всичко в Човека е всезнаещо за всичко на Човешкия Свят, както в Човека, така и извън Човека, и няма нужда да ми говорят, за да се сетя. Аз си знам в себе си всичко, и няма смисъл да ми говорят, защото аз съм така, но защото съм интроверт, докато екстровертите нищо не знаят, докато не получат отвън. Едното е едната страна на монетата, а другото е другата страна на монетата. Едното е Самозавършеният Бог(котката), а другото е Несъвършеният Дявол(кучето). Образно казано.