Хубаво е всички да станем Стоически Християни да видите колко леко и приятно ще минават дните в Живота, но трябва да приемем устоите Христови и да не падаме в Изкушения от Гняв и Омраза, а да си гледаме лекото и чисто право Съзнание, и дните наистина минават много леко така. Аз от опит казвам, защото имам база за сравнение.

Буда го е обяснявал много по-концентрирано за това да запазиш Съвършеното Спокойствие на Неотклонното Съзнание, и заради това го мразят някои Хора, защото е трудно за изпълнение, но аз сега го обясних модерно за времето си, и се надявам да е разбрано. Стоическата Философия също го е обяснила, като емоционална еманципация(несъпричастност) към плодовете на Смъртта. Модерно казано, коткайте си своя Живот, и не се занимавайте с чужди шумотевици, защото алегорично и духовно в Живота сте само Ти и Бог.

Виждате ли как Изтокът се е научил да пази Свята Тишина, защото не са се отклонили от Бога, а Западът блудства и човърка Света и вдига много Шум към Хаос за Света, защото не са се отрекли от Дявола, защото Жената е немощна.

Почивайте си и се Обичайте вече, а не се занимавайте със Щуротии, а с Хубости за своя и ближния Живот. Обич е да дадеш Мир на Човека, а не развала за Човека.

Това исках да кажа, да не се тормозите един другиго, защото това не е смисъл, а смут в душата, и после пропилян живот на празен ход, защото не ви е дошъл акъла навреме. Пуснах си малко климатика, за да се порадвам на това, все едно съм в горска хладнина. Защото тези пустинни жеги ще ни уморят.

Случват се и такива работи, Хората да се разкикерчат Емоционално, и да загубят Пътя си, и така да има страдалци на Земята, заради неграмотност в Социалния Живот, като винаги трябва чрез Тишина да се говори, за да изскочи ключовото в Живота и прогресът в Живота, иначе само си балалайкаме, като изветрели Хора без удовлетворение и без прогрес към нещо хубаво в Живота, и натоварваме главите с въздух, и после защо сме простолюдие, защото неправилност в закономерностите на Живота, като не се спазват в благоденствието за Съзнанието, и така ставаме смутени в Живота, и Животът после е гаден, защото ние самите сме се влошили, като Човешки Разуми, защото недовиждане и неправилност в закономерностите на Живота към себе си и към Хората, и така, като не се освети Мирът в главите на Хората, всичко става нервно и нещата се запушват в Живота, и после Човекът не може да понася Човека.

Много Хора бъркат емоционалната дистанция с безчувственост, но при емоционална дистанция за покой в себе си чувстваш много повече, отколкото, когато си емоционално несамообладан. Така Дяволът прави на маймуна Ангела, като го заблуждава с дубликата, че си безчувствен, като не си емоционален клоун, който се връзва на долните манипулации. Аз знам, че маймуната иска да направи свои себеподобни маймуни, но това е решението срещу грозотията на долните манипулации - запазване на висота и емоционална дистанция от плодовете на Смъртта, защото идеята на тъмното(слабото) подсъзнание(дух) е да паднете в мрака, за да станете и вие тъмен дух(сърце). Заразата е реална, както и Спасението, а Спасението е по-малко контакт с диви и слаби Хора, които искат да ви направят на маймуна с манипулациите си.

Мислят ме за безчувствен дявол, защото оставам на висота чрез емоционална дистанция в покой и трезвена чувственост, а те се дразнят, и бъркат Стоицизма с Дяволия, защото те не са наясно със себе си, и не познават Бога, а са дребни Хора, защото така са се самовъзпитали. Виждате ли колко е нищожен и немощен и вреден Човекът без Бога. Без Свежестта на Извора на Живота, Човекът става Смърт за себе си и за Света си.

Ами повече Мир за главата, и така който оцелее в този щур живот. Този който ви дава Мир с присъствието си е грамотен Човек, който е хубав за вас и вашия Живот, а обратното е вредност и бягайте към спасението си, както много Хора не са срещнали Мира с Хората и си живеят сами.

Като кротувате до човека виждате по-ясно Живота на човека до вас, и давате по-смислени разговори, а като му шумите и му пълните главата с емоционални тонове на безсмислие, и не му давате да се изкаже, вие не виждате човека до себе си, за да се получи нещо велико, и всичко отива в черната земя, и животът става тегав, защото Човекът не е на висота в своето израстване, и нещата се маркират, като трагедия, и после Животът е гаден, защото Човекът не обича Бога за Сърцето си, и пропилява времето си в пошлост и палавост и лошотия, и всичко е от невежеството на неграмотността в характера на Човека, защото това е видял Човекът и така се е самовъзпитал.