В България има Хора по Сърце, които са Турци и Италианци и Германци и Руснаци и Англичани и всякакви Ментални Светове. Защото всякакви Народности са си хвърляли семето тука в България, нищо че Българската Кръв в Турция е Отишла по онова Тъмно Време в миналото. Аз си падам от Любов към България, значи съм си Българин по Дух по подразбиране, защото като Образ ми е симпатична тази Разумна Форма на Живот, и България ми допада, като запазена Божия Страна, и си се кефя на Родината, и България ми е Хубава Мисъл в Ежедневието.

Вижте каква картинка имам в телефона. Имам много картинки в телефона, ама вече трудно ги намирам, защото са много и не помня къде са и не помня какви картинки имам вече.

Много български военни генерали са били Светци, като Владимир Вазов. Армията от Ангели в Отвъдното, които са били на Владимир Вазов са обладавали в несъзнателност всички негови войници, и заради това идва приказката силен Генерал няма слаби Войници, и са мачкали наред в миналите безбожни времена, но сега сме подивели и сме се откъснали от Отвъдната Астрална Сила, и заради това сега сме слаби.

Оставям ви да си починете от мене, че още има да се живее, и е хубаво да си пазим силите в главите и за напред, че Главите на Хората не са за един ден, защото иначе Мъртвата и Раздразнената в Живота и после куцаме цял Живот, и усещаме Живота мъка, защото не сме си пазили Главите и Сърцата в Живота, тъй като Главата е като ставите, и като се изхаби колагенът, и вече удря на кокал, и боли вече. Ще пийна една биричка и ще умувам кой филм да гледам. Хайде почивайте си вече от Мъката в Живота.

С две думи трябва да ви е леко на Живота. Без Семейни и Социални и всякакви Тежести от Влияния, и да спрете да си чупите главата от немилост към себе си. Да нямате камъни на врата си и да нямате опашки, които да ви спъват в божиите деяния и да минавате с лекота и финес през гадостите на Живота, а не да минавате толкова криво и болезнено и тежко, че следващия път да е по-зле, тъй като вече сте се ранили и част от силите ви ги няма, защото сте се амортизирали. Животът не бива да е гаден за Хората от Хората, а всичко да е с лекота и свежест в Сърцето, иначе ако е обратното, Хората стават отблъскващи и се обричат на постоянни спадове на Духа, и вече няма да ставате за нищо, като свикнете с Деградежа(регреса) за себе си. https://www.youtube.com/shorts/kKehp5NlYe8

Идеята е всички да са на върха близо до Небето и Слънцето, а не да са долу под Облаците, и Свежест, заради тежест да не ги огравя в главите и сърцата. Тоя мъчния слой да се пробие, за да се разкрие истинския Човешки Потенциал, иначе всички Хора ще се превърнат в дразнители и проблеми за всички от неразбирателство и липса на емпатия, и Човекът, като види Човек ще повръща от Ужас. От Скандали и Врещене и Истерии в Домакинствата всички се дърпат надолу към Ада, и после няма нормални Хора, а всичко е Криво и Повредено, и Сбогом Светлина за Ума и Сърцето.

Като се напълни едно общество от автоматични предразсъдъци на Мъка за Човека от Човека, то не знам как да се оправи това, ама аз ви казвам по принцип каква е Идеята. Всеки пада от недовиделица в Дяволските Съдбовните Тунели, и после изгорели Хора, като Косвени Жертви. Мракът за Човека е празен Ход в Живота на Човека, а празните Ходове са загуба на Време за Живота на Земята, и Ангелите се чудят защо всичко отива надолу и все по-трудно се Живее. Защото Човекът е немощен и лесно се затрива.

Вижте аз как съм се изолирал в Консервата на Живота и се самоспасявам в Главата и Сърцето, защото имам още да Живея, и гледам да се спасявам, че не е една беля за Главата и Сърцето. Опасно е, и за нула време се затрива Човекът, защото е по-лесно да разрушиш, отколкото да съградиш.

Моето Ангелче е доволно, че сме се изолирали, и че не ми шуми Главата от Деградеж, и заедно си Живеем Хубаво, и така в Живота, защото не Хората(тълпата) са Богът и Ориентирът на Човека, а Ангелите и Архангелите са Богът и Ориентирът на Човека за Човешката Светлина на Човешка Съдба. Важното е да минава времето без много Страдания, и така за Спасение на Човешкото Сърце и Душа.

Аз ако Живея Криво по този начин, като да искам удобрение от Хората за своя Живот, за да съм Щастлив, няма да съм щастлив, защото нищо Криво и Повреждащо в Живота не е Щастие, а Илюзия на Щастие, която е Тежест, която води към Ада, а Автентичното Щастие идва от Небесата, като вирее Главата и Сърцето в Небесата, а Хората да са в Мир с Хората, заради Светлината и Лекотата на Небесата.