Всеки прави престъпления срещу себеподобните Съзнания и Сърца и Души, и то остава в Несправедливост, защото е Неосъзнато, защото такъв е Манталитетът на Западния Човек, и няма драма, а всъщност има духовна драма за Живото Човешко Същество, ама никой не вижда, че е Източник на Микро Несправедливости, защото тези микро Отношения не се виждат от Макро Разума на Човека, защото не е Осъзнато, и така всеки се отчайва, и не може да намери Правилния Човек, защото всичко е Омазано между Хората, тъй като Човешката Воля е Дяволската Воля, а тя е Фактор и Мода на Битието и Житието в Западния Свят, а Божията Воля е забравена, и е тъжно, когато няма Светлина между Хората.

Аз искам да преживявам Светли и Автентични Взаимоотношения с Човек или Хора, а то всеки се гази, и така Хората не дават шанс на Светлината помежду си, и пак е май, защото няма себеосъзнатост. Аз да си ви кажа, че искам да преживявам Удоволствие с Хората, а то нямам възможност, защото те не са предразположени към Светлина, и я карам някак си така през просото и въпреки порива си за Автентичност и Радост, и си казвам, майната му, в този Живот няма да преживея нещо Истинско, тоест няма да го бъде, и така.

Аз се спихнах от преживявания, които нещо не са много Светли, и заради спихналост го карам така малко оставете ме на мира, и така през просото, ама пренебрегвам себе си, псувам Съзнанието си, че ме хваща яд, че съм вечен Проблем с моето Съществуване, и така малко ми е мръсничко в Живота, и като усещане е, все едно съм в кална кочинка. :)

Трябва да си изтърпя наказанието, което ми даде Духът на Планетата, заради това, че не станах Грешник. Защото още по-голяма Болка може да дойде, а Великият Марк Аврелий е казал, Мъдрият човек приема болката си, търпи я, но не добавя към нея. :)

И аз съм велик, защото Ангелите ми дадоха тази титла. :) :) :) И вие можете да бъдете Велики, защото всичко е Възможно, когато има Светлина и Право Мислене. :)

Малко е нелепо и ядово, че ми газят Съзнанието и Волята и Времето, защото те не Осъзнават моето Съзнание от Желания и Личен Живот и все разтегнат и неразбран ходя, и отгоре на това съм Проблем, защото съм Егоист, че си защитавам своето Съзнание на Пориви за Нещо, което е Светло и не боли, и се разграничавам от Чуждия Разум и Воля, защото не искам да съм сиамски близнак с никой, и така Хората много Обичат да прехвърлят Вина, поради това, че не покривам Очакванията и Изискванията им и цял Живот трябва да живея според Чуждото Мнение и Желание, а моите Мнение и Желание кучета ги яли, защото това е сладко Усещане да победиш и смачкаш някой, ама аз съм се отказал от сладострастията над Хората, защото това е Мъка за Съвместното Съжителство, а аз се стремя към Вечност в Живота и за всичко в Живота.

Човек, като не Живее правилно за своето Сърце и Душа и Съзнание и Подсъзнание, той се самоубива Духовно, а това е масова практика в Западния Свят, и точно това искам да оправя, но не знам как, тъй като съм наясно, че не мога да променя Хората, а мога само да им Говоря в моето Дневниче, и така. :)

Искам си покоя, и вече отхърлям Човешка Реч и спрях да гледам Телевизия, защото си искам покоя, и така ми се наду главата не от логики за развиване на Мозъка, а от Емоционални неща от Афекции, заради Микронесправедливостите, които правят Хората и не го виждат това, и малко Грохнах от Спихналост. :)

И така от Слепота всички се заразяват с Тежест и Мрак в Сърцето, и после вече става Нежелание да Живееш с Хора, защото няма смисъл Човек да се Мъчи от Мрака в Човека, защото Човек достатъчно се мъчи от своя си Мрак.

Вече почти забравих какво е да проявяваш Божествената си Природа, защото инстинктивно по закон на разума, аз се затворих в себе си, и за Хората, заради неприятното от външния ми свят, и така Богът го няма, и Чудеса няма и Нищо няма.