Това да ви се омаже Главата от Менталната Смърт, заради Болезнения Шум на Хората, е Мъка и Болка, и вече не искам нищо, а да ме оставят на мира, защото все по трудно го бутам този Живот. Така се става Простолюдец, от Излишния Шум на Хората за Хората, и ти бръмва Главата, и вече ставаш изветрял, и можеш само да гледаш, как незаразените Хора движат Света напред.

Ако не бях Жив, заради Извънземното в мене, нямаше да ме боли, защото нямаше да съм Жив, и щях да съм щастлив със Смъртта в Главата си, защото нямаше да Осъзнавам Болката, и нямаше да ме Боли.

На мен ми пропищя главата от схватките на Смъртта, които идват от Хората за Хората. Не могат Хората просто ей така да бъдат мили и добри помежду си, а всичко трябва да се изправя чрез озъбване. Страхотна Логика. Така ще е, като сме криво разбрана Цивилизация и предаваме Повредите към Хората и Децата си и всички.

Моето Ментално Поле клони нагоре, заради Духовното(вечното), а Хората са буря и клонят надолу, заради Плътското(временното), и така Човекът не преживява Лекарството за себе си от Здравословни Взаимоотношения, и си пропилява Живота в Мизерия за Главата си. Осъзнаването е Ключът към Просветлението, ама всеки Живее въпреки себе си, защото има някакви Кривини в Живота си, заради заплетеността и хаоса и мръсотията между Хората, и тези Отрови Очаквания и Изисквания в Личното Време между Хората е Страдание от Хората за Хората. Мъчат се Хората, защото не са чели Учебника на Живота за тяхното Съзнание.

Аз от страх пиша това, защото не знам колко още удари мога да издържа.

Като съм сам и автоматично тръгвам към Щастие, а обратното, чакам да мине, за да остана сам и да тръгна към Щастие. Така са си го направили Хората от незнание и невежество за себе си и всичко относно цялата картина на нещата и Системи и всичко.

Не сме се родили, за да ставаме тъмни духове, ама така сме си го направили, ама карай да върви.

Пак лягам да спя, ако заспя де. :) Ама моят съвет е да не си причинявате Лошотии. Мир на Главата, Мир на Сърцето, Мир на Душата.

Аз не говоря за майка си, а за това, което ще ми се случи. Аз съм пасивен във взаимоотношенията и съм неутрализирал Кармата, която може да се причини от Невежество. Със семейството ми всичко е наред, ами в главата ми има тревоги.

Малко ме е страх, ама лягам и заспивам.