Ей сега ще си легна да почивам, и ще се моля да не се случи нещо лошо през Нощта, защото тогава не мога да спя, и ще трябва да се боря с Нощта, предизвикано от Мрака, и така ми минава Живота.

Животът ми минава в един страх, в който можеш да Умреш, а пък аз не искам да умирам, а искам да остана Жив, за да Просветлявам Хората, защото Хората ще страдат без Просветление.

Аз минах вече системните мъки, които ми беше дал Дяволът, ама сега ще видим какво още ме чака, като Главоболия. :)

Сега се събудих през Нощта, защото аз спя леко, и така в Живота. :)

Всичко бих дал, само и само да не Живея с Хора и на празниците да съм сам. Това ми е Мечтата, защото не Хората са Системата за мен, а това, което не се вижда от другите Хора, а пък съм се наситил от Хора със Запушени Чакри, и това е Трагедията.

Попаднах на Хора и станах Звяр. Попаднах на Извънземни и станах Човек. Факт, който е болезнен, но е Истина.

Повечето Хора са Пионки на Светия Дух, а това е Проблем за мене. Един, който проявява Дълбочина в разбиранията и взаимоотношенията не видях. Хората уж се изправят, а пък се кривят, точно заради това, че нямат навика да проявяват Божествена Дълбочина за нещата, и всичко отива в нерви и бесове, за да се изправим, като Хора, а всъщност по този начин се изкривяваме, като Хора, защото резултатът от запушените Чакри и Бесовете от запушените Чакри, не може да Изправи Човек, защото само Божествената Сила на Доброто може да изправи Човек.

Контактът или ще те разболее или ще те излекува. Зависи що носи Човекът в себе си, като тъмна или светла стойност. На мен ми изпуши главата от Шума на Хората, който Шум трябва да ме изправи в Хорските Очаквания и Изисквания. И цял Живот си ходиш в процес на Изправяне, защото всичко е Пионка на Дявола, и аз съм сам, и ми е малко тъжно, че всичко е Уау, а не е Йей.

Аз знам и осъзнавам, че всичко, което мога да контролирам е себе си, а не другите Човешки Воли, но не искам чужда Човешка Воля в моя Живот, защото вече ходя ранен, образно казано, като Главния Герой от филма Гладиатор, когато трябваше да се бие с Врага. Вече не мога да понасям Човешка Реч, която клони надолу, заради нещо дребно и временно и плътско и земно, и просто се уморих от Болезнения Шум. Дяволът ме иска в Ада и това си е.

Страх ме е, защото Мъгла, и всичко може да изскочи от тази Мъгла, а аз вече съм бръмнал и ме е страх дали ще издържа, и отново и отново, докато ми е ранено в Главата.