Сега се събудих през Нощта, защото аз спя леко, и така в Живота. :)

Всичко бих дал, само и само да не Живея с Хора и на празниците да съм сам. Това ми е Мечтата, защото не Хората са Системата за мен, а това, което не се вижда от другите Хора, а пък съм се наситил от Хора със Запушени Чакри, и това е Трагедията.

Попаднах на Хора и станах Звяр. Попаднах на Извънземни и станах Човек. Факт, който е болезнен, но е Истина.

Повечето Хора са Пионки на Светия Дух, а това е Проблем за мене. Един, който проявява Дълбочина в разбиранията и взаимоотношенията не видях. Хората уж се изправят, а пък се кривят, точно заради това, че нямат навика да проявяват Божествена Дълбочина за нещата, и всичко отива в нерви и бесове, за да се изправим, като Хора, а всъщност по този начин се изкривяваме, като Хора, защото резултатът от запушените Чакри и Бесовете от запушените Чакри, не може да Изправи Човек, защото само Божествената Сила на Доброто може да изправи Човек.

Контактът или ще те разболее или ще те излекува. Зависи що носи Човекът в себе си, като тъмна или светла стойност. На мен ми изпуши главата от Шума на Хората, който Шум трябва да ме изправи в Хорските Очаквания и Изисквания. И цял Живот си ходиш в процес на Изправяне, защото всичко е Пионка на Дявола, и аз съм сам, и ми е малко тъжно, че всичко е Уау, а не е Йей.

Аз знам и осъзнавам, че всичко, което мога да контролирам е себе си, а не другите Човешки Воли, но не искам чужда Човешка Воля в моя Живот, защото вече ходя ранен, образно казано, като Главния Герой от филма Гладиатор, когато трябваше да се бие с Врага. Вече не мога да понасям Човешка Реч, която клони надолу, заради нещо дребно и временно и плътско и земно, и просто се уморих от Болезнения Шум. Дяволът ме иска в Ада и това си е.

Страх ме е, защото Мъгла, и всичко може да изскочи от тази Мъгла, а аз вече съм бръмнал и ме е страх дали ще издържа, и отново и отново, докато ми е ранено в Главата.

Това да ви се омаже Главата от Менталната Смърт, заради Болезнения Шум на Хората, е Мъка и Болка, и вече не искам нищо, а да ме оставят на мира, защото все по трудно го бутам този Живот. Така се става Простолюдец, от Излишния Шум на Хората за Хората, и ти бръмва Главата, и вече ставаш изветрял, и можеш само да гледаш, как незаразените Хора движат Света напред.

Ако не бях Жив, заради Извънземното в мене, нямаше да ме боли, защото нямаше да съм Жив, и щях да съм щастлив със Смъртта в Главата си, защото нямаше да Осъзнавам Болката, и нямаше да ме Боли.

На мен ми пропищя главата от схватките на Смъртта, които идват от Хората за Хората. Не могат Хората просто ей така да бъдат мили и добри помежду си, а всичко трябва да се изправя чрез озъбване. Страхотна Логика. Така ще е, като сме криво разбрана Цивилизация и предаваме Повредите към Хората и Децата си и всички.