Оставям ви и така. Мечта е Покоят и Блаженството, но ако не го осъзнаваме, няма да ни е осветено в ума това нещо и няма да знаем, че съществува и като не го търсим и не го искаме може и да не го получим. Наздраве за хубавия Живот и Бог да е с вас, както и във вас. 🙂✌️☀️🌙

Ако не беше Отчето в мен, нали Ангела в мен, да съм се погубил в главата и сърцето от Смъртта, като чувство, защото то е много години вече. Няма как да избягаш от чувствата, които ти идват. То може да има пълно щастие, но със здравомислещи и разумни хора, които не ти предлагат неприятности, като чувства, а хората докато се измъкнат от Духовната Криза сигурно трябва да мине цяло едно поколение, защото е много трудно да излезеш от калта в себе си, като си се учил цял Живот да вървиш към Тъмнината, заради неосъзнатия емоционален Живот. Едно ято птички танцуваха във въздуха. Правят си основната физзарядка. 🙂✌️☀️🌙

Аз съм на принципа пред мен да няма нищо и никой, защото всяко отклонение е меланхолия и тъга и чувство за грешност в Живота. От предишния Живот съм се научил от Ангелите в Отвъдното да бъда неотклонен, както те са неотклонни, и в Детството, като ми отвличаха вниманието от нищото и аз чувствах тази меланхолия, че мога да се затрия в нещо, което е чувстване на гузност и виновност, и го имах това усещане в Подсъзнанието си, че винаги можеш да се отдалечиш от Пътя на нищото, а това е меланхолия и тъга. Просто, като дете и сега не искам да ми отвличат акъла в техните неща, а искам акъла да си е с мен и да почувствам правилното, което да правя. Защото от Беззаконието на Дяволчето, което е покварило целия свят, и заради това има неосъзнати залитания и отдалечаване от съществения път, и така са се образували Войните и Насилието, заради неосъзнат Живот на Същественост в Пътя на техния Живот. Просто Човекът е биологично роботче на автопилот, и винаги може да катастрофира без пилота си. Ето такива страхове имах подсъзнателно, като дете, а и сега ги имам, защото хората вече не са мои, а на Дяволчето, ама пак ще станат мои хора, но старото трябва да си замине и да дадем път на новото и свежото.

Аз съм се завличал в Детството в неприятното и съм забравял Пътят, но винаги, когато остана малко по-дълго време сам се изправям в Пътя, а като ми вземат вниманието връстниците и пак се потурчвам, и пак, като остана дълго време сам, и пак се изправям за Своя Извор, и после пак, като ми вземат вниманието продължително време, пак се затривам в забрава за Извора, и после пак, като остана дълго време сам, и пак се изправям за Нищото, и винаги ми е било по-добре сам, защото това не са мои хора.

Аз съм дълбок интроверт от бебе до сега, и самотата ме е лекувала от своеволията на връстниците, а пък аз бях порядъчен и безпроблемен без моя инфантилна детска воля, а просто чаках да видя какво ще ми дойде и бях сърдит на Живота, защото няма да ме крадеш, а ще ме оставиш на мира. Не обичах да играя с приятелите, защото имах предразсъдъци към това, което ще ми се случи, като усещане, ама всичко е в продължителността във времето на средата в която се намираш, защото колкото по-продължително е дадено нещо във времето, толкова повече се отдалечаваш от предишното, което е било и го забравяш и много деца са се покварили взаимно във времето, защото не мируват, а шават, като малки дяволчета и се облъчват и се отдалечават от Покоя за главата, като го забравят Покоя за главата и свикват да бъдат Дяволчета и не могат да се върнат в старото си измерение.