Дяволчето колко взе от мен, като пари и като енергия и като всичко, и после това ще трябва да го връща на Миряните. Имал съм дал съм, и то всичко е за хората.

Значи Адовите разуми от безразсъдство и дивота, заради активната си енергия искат да бъдат врагове с нас, а не ние с тях, защото ние сме свръх разумни, и ние им казваме бъдете свръх разумни и си кротувайте и внимавайте какво си пожелавате, защото ти ще ме биеш биеш биеш, но накрая ще си загубил.

Представете си, че Пчелите са Светците, а Осите са Грешниците. Както в Историята на Църквата Грешниците са избивали Светците, така е и с Пчелите и Осите, но накрая какво стана с Войната, че Човечеството стана по-разумно и по-мъдро, заради поуките и сполуките от болките на смъртта, и остана да евтаназираме само фрагментите на Злото по Света, и ето ви Победата на Доброто.

Просто така е, че хората на Бога от разумност са обхванали всичко в Живота, като тяхно е доброто, но могат да търпят и злото, докато хората на мрака, тяхно е злото, но не могат да търпят злото към себе си. Виждате кой е истинският във Вселената за въобще някакъв процес за ползване на това Сътворение.

Чисто съзнание на разумност и същественост без навик за емоционалната несамообладаност към пошлост и грешки и грехове на хаос от безсилие, заради сладострастия. Докато Хората на мрака са удавили съзнанието си от лудостта на емоционалния хаос, което ги прави злокачествено дребнави и при някаква несъществена обида се чупят от нерви и гняв и бесове, защото не им е чисто съзнанието, че да виждат съществения път и да не се тормозят от тези излишни земни дребни щуротии, като едните са съществени, като благородни коне, а другите са нелепи, като нечестиви катерици.

То без афекции на някакви без мир болчици няма как, но със спомен за съществения път за реалността на Живота се поддържа някакво минимално въздържание и морални устои в живеенето на Живота и с интелигентност намираш ключове(утехи) за Живота. Добротата на Вселената обича тези, които са привърженици на чистотата на съзнание и път и живот, а не на слабостта на ограниченият поглед към само плътското и егото. Както има плътски Живот, така има и Духовен Живот.