То е обидно да живееш срещу Живота и Извора. Ще се плаща много солено, защото тия Ангели и Архангели да не създали Сътворението и Живота, за да има Зверове и Безобразие.

Както и да е, ами да си живеем Живота и да се освобождаваме от неправилните хора за нас. Да оставим зверовете на зверовете и да спасим хората.

Той Животът си тече. Правим си задачките и си правим хубавото и така, какво да правиш, но усамотението и уединението с Бога лекува Човека, а като сме постоянно в динамична среда, която ни отнема вниманието човек се разболява и става или уморен или звяр, като зависи коя воля е избрал за себе си Човека - Човешката или Божията.

Пътят на Човека е с две разклонения и няма други разклонения за своя характер и поведение. Или става Човек или става гадно лайно в характер и поведение. Няма други пътеки за личността на Човека.

Ако ти пълнят много години главата с помия е как няма да се умориш и да се осакатиш. Просто вече не ми е хубаво, защото кой яде помия.

Аз нямам никакви възможности, като опции и трябва да търпя някакви много кофти слова, които ме убиват. Защото хората така са си го направили, че системата да ги убива, а и те самите да се убиват.

Другият вариант е да си намеря приятелка(гадже) със свое жилище и тя да ме спаси. 🙂✌️☀️🌙

Опасно е, ама няма грижи, защото времената се менят, а и Съзнанието е висше и се оправя някак си, а и със себеизразяване се лекува Сърцето от психическото задушаване от Злото и така, какво да правиш.

Някак си не ми е хубаво с нашите в Живота, защото те несъзнателно живеят и резултатите са посредствени и вечни борби и зорове в битие и житие, и е много гаден техния ритъм на Живот, който е отвратителен за Ангелите. Те не се наслаждават на Живота, а борят Живота и това е голямата им Грешка към разваляне на личността. Аз няма какво да науча повече от тези хора освен, че научих злото, защото целта на Дяволчето беше да преживея това, което преживяват истинските Грешници с Демончетата си, само, че при мен е отвън с Брата и Майката в аналог на Сатаната и Дявола, които са отвътре при истинските Грешници, а при мен беше мъчение отвън в същия аналог.

Абе с мама ми е хубаво, нищо, че ме нараняваше от несъзнателен Живот, ама докато брата е агресивно и сладострастно прилепен към нея, аз нямам работа с нея. Да ама мама как се нарочи към мене от несъзнателно течение на сърцето и от предразсъдъци и може би от гордост, ама е добра с мене, защото е нормално, като няма изпитания да е добра, ама хората винаги мърсят взаимоотношенията си, защото са немощни и невежи. Бягайте от хората и търсете Светци за свои Мъже и Жени.