Заразното Зло да спрем чрез Успокояване на Системата за Човека, за да може Човека да диша, за да се развива, защото, като изпадне в Кривота Човека, той пада в Плътското Мислене и се превръща в същия Башибозук, който разпространява Заразното Зло. Заразното Зло не е Мит, а Реалност, която витае между Човешките Ментални Полета, от както Свят Съществува. Просто Народите на Азия са Устояли на Дявола и са се запазили, като Хора, а Запада е клекнал и е станал Дяволче, защото Европеидната раса е много Умна и е злоупотребила с тази дарба, точно заради това, че е много Умна.

Точно това е Идеята на Биологичния Живот. Всички Духове да се изгладят и изправят към своето лично усещане на вътрешно блаженство от своето висше аз, но то понякога става така, че се получава Обратния ефект, защото Човекът е сляп по природа за цялото време, което трябва да изживее, защото Инат и всякакви Дяволски Характерни Черти, които правят Човека сляп за цялото време, което трябва да изживее, и се спъва Човека и прехлъцва, защото Природата му е такава недовиждаща за Времето, което Време може да е Ад или Рай за него, ама ще се оправят нещата с Божията Благословия за Човешките Съзнания, и така.

Човешката Природа е дразнител на Човешката Природа, защото Дяволският Елемент е дразнител на Дяволския Елемент, защото Злото се дразни от Злото, защото Идеологията на Злото(смъртта) е Несъвършена за Практическия Живот, тъй като има болка, докато Божественото не се дразни от Божественото, защото Идеологията на Доброто(живота) е Съвършена за Практическия Живот, тъй като няма Болка. Първоизточникът е родната Даденост на Човешкия Живот, за да Живее Правилно за своя Разум, а обратното е Ядове от Болката на Греха, което Създава Негодуванието и Разрухата в Практическия Живот.

В Човека има Добро и Зло и от Силата на Съзнателността на Човека решава как да се Оформи и Изгради и Затвърди, като Личност. Просто знайте, че има Бог и той не е Мит, а Реалност, която Реалност иска да ви спаси, заради това не си пропилявайте Живота от Бързооборотно Живеене към Емоционално Счупване и недочакване на Бога във вашия Живот, защото от вашия Живот зависи каква ще е вашата Личност и вашето Получаване на Тъмна или Светла Стойност от Вечността, лично за вас, като Страдание или Удоволствие, базирано на вас и вашия образ на вашия Живот. Защото всичко е свързано във всички Вселенски Измерения, като Получаване и Даване и Тъмно и Светло и т.н. във всякаквите Взаимоотношения и Взаимодействия, и ние Хората сме част от тази Всевишна и Всеобхващаща Времепространствена Логическа Вселена, като Животинчета на Майката Природа.

Това е общо взето картинката на Двете страни на Монетата на Цялата Всеобхващаща Вселена от Съзнания и Потоци от всякакви Движения на Мисъл и Действия, и всичко е опасно, защото всичко е свързано, защото всичко има последствия, които могат да болят или да не болят.

Милиардите Характери на Хората се изчисляват, като действие във Времепространството на Вселената и така се предвижда Бъдещето за много време напред от Светия Дух и Отца. Но Пътища и пътища и пътища, и спасение и погубване персонално и общо и карми, и така.

Точно така се прави, като Отшелник, сам Цял Живот, и си Чистичък и нямаш никаква Карма и си на Върха на Айсберга, и край с порочните Кръгове от Живот към Смърт на Кармичността и постоянната въртележка на Лудницата на Центрофугата, и като се откъснеш от Системата на Шума, който Шум по принцип Деградира Хората, ти е Блажено, защото никой не може да те развие вътрешно така, както ти сам можеш да се развиеш нравствено и волево към Божието Съвършенство, което е Целта за Човешкия Дух.

По принцип можеш и в града да си бъдеш Плътен в своята Ментална Цялост без излишен Шум и излишно отвличане на Ума, като Отшелник. Просто е нужно да си самостоятелен и да си живееш сам в някое скромно жилище и да работиш някоя тиха работа без много взаимодействия и заплитания. Това е в Идеалния случай в Града, ама всичко е относително и зависещо от времето и мястото и волята на хората и Факторите в Отвъдното и всичко, като Обща Картина за Благоденствие на Човешкия Разум, което искам да ви представя, като визия, която и други съмишленици искат да покажат на Света, като Хубост за Живота на Света и автентичното Развитие на Човека, като Интелект и Духовност и като цялостен Разум във Смисъла на Съществуването си. Въпросът е никой да не прави лошо на никой, заради своята си саморефлексия от Недостатъците на своето несъвършенство в Характера, за да се получи Нещо Хубаво за Града и Нормалния Живот за Човека по принцип, а не всичко да се омазва в нерви и щуротии и мъка за Човека, заради образувалите се от многото фактори Недостатъци на Човека.

Хубаво е да се научите как да третирате себе си въпреки преходния Плътски Живот, защото е хубаво да третираме себе си в милост към себе си, към Духовната си Същност, защото това е Вечното Аз, а Плътското Аз е преходното Аз, което по принцип носи Главоболия, и ако не сме Осъзнати за своята Вечна Същност, ние си вредим и загиваме, и заради това казвам, че е нужна Любов, като усещане в себе си и за себе си, а това ще ни направи по-любящи към другите. Нужно е Духовно Осъзнаване, като паралелен път с Плътския Път. Това Осъзнаване е основният Път към Вечността на Земните неща, като това е Същественото, защото в него няма разруха. Пътят към духовната си вечност е обвързана с Добротата и Стабилността в пасивната мъжка енергия на Бога. Всичко друго е Ауууу, заради това казвам, че е Опасно, защото колкото по-неосъзнат, толкова е по Ауууу за Живота на Земята.

Пример за Осъзнатост и Неосъзнатост. Като Децата на малка възраст. То не разбира и не осъзнава, и всичко му е интересно, и трябва да го наглеждаш да не се удари някъде. Ето това е Неосъзнатост, а Осъзнатост е Добротата и Разбирането, колко е Хубаво Животът наистина да е Автентичен Живот за Съзнанието ви, а не да ви е кофти, докато Живеете все за нещо и все ново 20.

По принцип Хората, като са натрупали енергия в себе си, и обикновено от Неосъзнатост я проявяват с Активна Енергия на Ядосване, ако случайно нещо ги провокира в Характера им. Моят Съвет е да си изразходите Енергията във фитнеса или с копаене на село, защото това не носи дълготрайни последствия за общите ви спомени с човека до себе си, а обратното е самосаботаж, удряте се, като малките Деца, заради нещо, което е било във вашия контрол.