Пуснах новините, а то било страшно. Ами какво да правиш. Както и да е, лека нощ и до нови вълнения в Живота.

Аз съм непукист за Живота си, защото непукизмът съм го придобил от гадните и неправилните практики и неща в Живота между хората, но съвестен и смислен и с обич към Живота си и към всичко, защото виждам, че да твориш светлина и вдъхновение си заслужава.

То, като ти е кочинка ставаш не знам и аз, по-невимателен, по-груб, и такива загрубявания и закоравявания на Сърцето, ама аз съм съзнателен, и просто си вадя изводи, че да си правя мирен Живота за напред, защото се уморих, като човек, ама човешко е да се умориш в Живота, защото аз съм Човек, просто съм обладан от друг разум, който разум е Ангелче родено от Светлина, за да направи и мен Светлина, и така, какво да правиш.

Добре, оставям ви да си почивате от щуротии, и вразумявайте Света, защото Светът има нужда от своята утеха чрез своите учители на Духовността и Мира и Любовта и Мъдростта, и така, лека нощ и до нови неща в Живота.

Аз си уча на безкармичния покой за човека, а пък вие вече си знаете. Аз съм си добре, и нека и на вас да ви е добре. Лека нощ и нека да практикуваме Мир и Любов и Мъдрост, а пък ако не ни хареса, винаги можем да се върнем към зверствата.

Вижте един Свещеник какво е написал за националния празник на България. Човечност и Хубост в Живота. Политологът и Адвокат и мой приятел Николай Гацев ми сподели в WhatsApp.

+ Дионисий Стобийски:
Българи - чеда на една древна земя, сънародници в Отечеството и по всички краища на света,

Честит Трети март!

Днес не празнуваме васалитет. Не възпяваме подчинение. Не се покланяме пред договори, писани от експанзионистични империи.
Днес ние честваме деня, в който след пет века историческа тъмнина Българското име отново бе произнесено като държавно име. Денят, в който един народ, считан за пречупен, се оказа, че е жив и възкръсва държавотворно. Денят, в който робът бе принудил господаря си да признае, че съществува не само като народ в рамките на Българската Екзархия, а като суверен в своя собствена политическа държавност. Това е денят на събудения дух!
Трети март е венец не на чужда воля, а на българската многовековна национална непреклонност. Той е венец на паметта, съхранена в църкви, манастири и килии, във възрожденски клетви и революционни комитети, в кръвта на опълченците на Шипка и в сълзите на майките, пропили изконното българско землище. Свободата не ни е подарена - тя е изтръгната от бездната на международната забрава.
Да, политическата форма тогава е била ограничена. Да, държавата е родена в условия на международен интерес и геополитически сметки. Но духът ѝ не бе васален. Защото духът не може да бъде васал. Духът или живее, или умира. И българският дух тогава възкръсна.

Днес, в XXI век, пред нови империи - икономически, технологични, идеологически, автократични - отново сме изправени пред изпитание. Светът се пренарежда. Войни раздират съседства. Изкуственият интелект и новите сили на властта променят самото понятие и разбиране както за човек, така и за държава. Свободата вече не се отнема само със сила и оръжие - тя се размива с внушение, със зависимост, с духовна апатия.

...

...

Ето защо Трети март не е музейна дата! Той е въпрос. Имаме ли волята да бъдем народ, а не население?! Имаме ли достойнството да носим свободата като отговорност, а не като лозунг?! Имаме ли силата да различим родолюбието от кресливата страст и държавността от партийното оцеляване?!
Истинската независимост не започва в международните актове. Тя започва в съвестта!
Нека си припомним, че народът ни е роден не само от кръв, но и от Завет. Завет за „Чиста и Свята република“, за върховенство на Правото, за равенство пред закона, за съгласие и братство между всички чеда на България - "равна на останалите европейски народи! Този завет е по-висш от всяка империя и по-дълготраен от всяка временна власт.

Днес се покланяме пред всички знайни и незнайни герои - българи и всички други, чиито кости почиват в нашата родна българска земя. Тяхната жертва ни задължава да не превръщаме свободата в безпаметност към Род и Родина.
Нека в този ден издигнем трибагреника не само с ръце, а със сърце! Нека не търсим нов сюзерен - на изток или на запад - а да възродим вътрешния суверенитет на духа! Нека изградим държава, която не проси уважение, а го излъчва чрез справедливост, законност и култура!

Моля Всевишния Бог да вразуми народа ни и да му дари очи, които проглеждат, да дарува мир на България и на света, а и мъдрост на онези, които фактически и пълноценно (видимо или невидимо, външно и вътрешно) създават и осъществяват власт, както и борбеност у народното ни гражданство за укрепване и защита на придобити и дадени политически права! Дано Господ ни укрепи да бъдем достойни наследници на свободата, която днес честваме!

Без съвест няма свобода, без свобода няма държава, без държава няма народ. Народът живее чрез памет, държавата - чрез дълг, свободата - чрез съвестта ни, която е последният ни суверен. Да живеем в чест и добродетелност, посветени на общото ни народно добруване!

Поклон пред героите!
Вечна и светла да е паметта на жертвите!
Съединение в достойнството!
Да живее България - свободна и независима по дух и отговорна по дела!

Честит Национален празник!
На многая и благая лета!

Имам си адвокат приятел, като Ники Гацев, който е бил част от революцията срещу комунизма в България и е бил деец в новото време на Демокрацията, но да се надяваме, че никога няма да имам нужда от услугите на адвокат, защото не ми се занимава с тия страхотии за някакъв вид съд от всякаквите работи в Живота. 🙂🌙

Аз съм роден на 20-ти юли през 1991 година, и не съм видял много от бурностите в България, и слава богу, че не съм видял лошотия. 🙂🌙

Аз съм оправял компютрите на Адвоката приятел Ники Гацев напълно безплатно без никакви пари, защото аз не обичам тези работи между приятели. В София има много Хора, и имах късмет да не попадам на трагедии, и на хора, които водят към трагедии. Слава на Отца и Сина и Светия Дух.