Горе долу оправихме нещата с яснота и разбиране и грижа, и няма нужда да се сърдите и да се ядосвате излишно, ами какво да правиш, освен да сме в мир със себе си от разбирания на Света и нещата в Живота, а пък той Животът си е такъв какъвто си е, и няма нужда да се ядосваме и да осъждаме излишно, че да си правим тежести на Главата и Сърцето.

Той и Адолф Хитлер е Велик Грешник, но всеки сам си разбира за себе си дали Зверствата са Велико Нещо, и така.

Обичайте се, говорете си хубави работи, уважавайте се, разбирайте се, и общо взето такива работи, към наслаждаване от Живота, защото Младо Куче, Буйно Куче, и Старо Куче, Улегнало Куче, и то няма нужда да драматизираме, а просто да израстваме. Нормално е да изядеш забранения плод, защото, ако човек не го смята за нормално, как ще продължи напред без да страда. Нека никой не страда, нито Светци, нито Миряни, нито Грешници, нито Войняни.

По принцип е много трудно да устоиш на болката срещу поглъщане на Злия Дух(забранения плод). То просто е разбираемо, защото не всеки е настроен психически да устоява и да знае, че каквото му се даде все ще може да го издържи и преодолее, и заради това така, но нали, ако не искате да ставате тежки и на ръба на тъмната лудост от Ярост, учете се от Христовото, за да се настроите психически да издържате всякаквите системни болки. То така, аз като бях на кръста пред заплахата на Забранения Плод, си викам, Ангелче, защо ми даваш болка от изкушения, и той каза, не гледай нагоре, и на мен ми дойде мисълта, че щом Змията ми дава болка, а тази Змия е много мила и хубава, като това е Ангелчето, и аз повярвах, че няма друг път, освен да го преодолея, защото повярвах, че нещо толкова мило няма да ми даде нещо, което не мога да преодолея. Все едно покорна Жена съм, ама не съм се водил по себе си и по своята воля, а просто се доверих на милото Ангелче, нищо, че той е и Змията в митологията за Адам и Ева и Змията и Забранения Плод. Просто аз не се водих по моята индивидуална воля и решения, а се доверих на волята и решенията на Ангелчето, защото той е по-голям от мен, защото понякога не бива да се водим по нашата индивидуална воля, а по-волята на по-голямото(цялото).

Общо взето, то си е в реда на нещата Отчето да ни изпита Сърцето чрез Изкушение, за да разбере егоисти ли сме или предпочитаме по-мъдрата воля на по-голямото(цялото), като се откажем от индивидуализма, от своята малка човешка воля и изберем висшата воля, но по принцип Човекът се моли да няма изкушения, че да не отиде зян от страната на Тъмнината, и ето вижте тази молитва:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Птичетата съседчета Свраки на отсрещното дърво всеки ден правят нещо по своята къщичка. Добавят по някоя тухличка(клонка) за гнездото. Какво да правят, освен да градят, а не както хората понякога им идва да рушат.