Няма да се ядосвате за временните неща в Живота. От мен последствия няма за никой, защото моята визия за Живота е без проблеми без неприятности, и си блееме и си коткаме Живота да се ядва и търпи, че да не е чак толкова гаден и горчив Живота по принцип. 🙂🌙

Аз съм леко перфекционист към хубавото и идеалното и нормалното и правилно и безболезненото, и заради това имам такава визия за Живота, за да ни е кеф да живеем по принцип, защото така или иначе го има Живота, ами поне да не е отровно(токсично, неприятно, вредно), а да е хубаво. Аз да си споделя, за да си мислите и вие за вашата визия за Живота. 🙂🌙

Споко Хора, и аз понякога мога да мрънкам, когато виждам нещо нехубаво и неправилно и гадно, защото естествени реакции на разума, като всеки разум, но няма да ви направя лошо, защото не съм избрал това за себе си, като характер, заради това казвам, че от мене последствия няма. Споко, няма грижи приятели. С възрастта улягваш и помъдряваш и вече по някак си не се самотормозиш за нещата или за своя перфекционизъм, а гледаш да ти е по-хубаво на главата и сърцето, като аз бягам от лошите работи, защото вече пораснах и вече съм зрял човек.

Аз се образовах за практикуването на Обич, и това е хубаво, защото е малко по-благоприятен Живота. Стабилност и Сигурност и Надеждност и Спокойствие и Удовлетворение и Удоволствие, ако имате с някой Човек - това е Обич(думата за нормално отношение) и Любов(по-силната и по-интимната дума). Поне аз така го разбирам.

Обич = Човещина и разбиране и съчувствие и добър нрав и свястност за общо разбирателство и да си давате път и да си благодарите и да си се извинявате и да се облагородявате и да е хубав и невреден Живота за главата и сърцето. По-скоро клони към скука, ама поне не се променяте към зверове, а си оставате виждащи и свестни хора.

Нормално отношение наречено Обич = да сте малко по-грамотни за Психология и Влияния и да щадите хормоналните нива на човека до вас, за да не стане Чудовище. Защото понякога Човекът прави Чудовища, заради недовиждане за нормалността, тъй като никога не го е мислил, и се изградил невеж и гаден и отблъскващ, защото не е оформил в нормалност своя Ментален Свят. Защото вероятно не обича да мисли към по-съществените неща, за да се развива, като личност, защото вероятно по характерност на индивида, не клони към право в целта, и толкова му е заложено в индивидуума, и не всичко му е дошло през ума, за да се освети ума.

Мир и Покой и Разум давам, защото това ми е талантът, или поне това съм открил за себе си. То в Живота изпитания много, които те изграждат, като личност, я ядосана я не, заради неосъзнатост и воля да вървиш не по навиците на гнева и нервите и лошите неща, а да вървиш срещу течението на реката към Извора. Аз така разбирам Силата на Духа.

Така ми е дошла методиката в Живота, че когато има голяма буря, ти най-голямо устояване към спокойствие трябва да запазиш, защото някаква закономерност, която виждам, че два обекта не бива да са в еднаква двигателност и сила на действие, защото така, ще се получи трагедия и кой знае какъв фатал, а ако се изчаквате, първо мъжът или жената се изразява с енергията си, а после другият, а не едновременно, нещата ще се получат по-добре, а ако едновременно врещите, трупате лошотия от недочуване помежду си, и лош спомен за другия и се закоравява сърцето и духовните убеждения, защото не сте проявили някаква сила на Духа към устояване за нормалност на реалността, а сте вървели по течението до блатото и сте се развалили, като хора и личности.

Аз не обичам да врещя, защото не съм си го избрал за себе си на своя характер. Аз по принцип усещам и чувствам хората и разбирам какво осъзнават и какво не приемат в слово, което никога не им е минало през ума, за да го осветят и разберат нормално или в когнитивен дисонанс, и просто интелигентно си преценявам, дали да се затворя/отворя за Човека.