Аз се образовах за практикуването на Обич, и това е хубаво, защото е малко по-благоприятен Живота. Стабилност и Сигурност и Надеждност и Спокойствие и Удовлетворение и Удоволствие, ако имате с някой Човек - това е Обич(думата за нормално отношение) и Любов(по-силната и по-интимната дума). Поне аз така го разбирам.

Обич = Човещина и разбиране и съчувствие и добър нрав и свястност за общо разбирателство и да си давате път и да си благодарите и да си се извинявате и да се облагородявате и да е хубав и невреден Живота за главата и сърцето. По-скоро клони към скука, ама поне не се променяте към зверове, а си оставате виждащи и свестни хора.

Нормално отношение наречено Обич = да сте малко по-грамотни за Психология и Влияния и да щадите хормоналните нива на човека до вас, за да не стане Чудовище. Защото понякога Човекът прави Чудовища, заради недовиждане за нормалността, тъй като никога не го е мислил, и се изградил невеж и гаден и отблъскващ, защото не е оформил в нормалност своя Ментален Свят. Защото вероятно не обича да мисли към по-съществените неща, за да се развива, като личност, защото вероятно по характерност на индивида, не клони към право в целта, и толкова му е заложено в индивидуума, и не всичко му е дошло през ума, за да се освети ума.

Мир и Покой и Разум давам, защото това ми е талантът, или поне това съм открил за себе си. То в Живота изпитания много, които те изграждат, като личност, я ядосана я не, заради неосъзнатост и воля да вървиш не по навиците на гнева и нервите и лошите неща, а да вървиш срещу течението на реката към Извора. Аз така разбирам Силата на Духа.

Така ми е дошла методиката в Живота, че когато има голяма буря, ти най-голямо устояване към спокойствие трябва да запазиш, защото някаква закономерност, която виждам, че два обекта не бива да са в еднаква двигателност и сила на действие, защото така, ще се получи трагедия и кой знае какъв фатал, а ако се изчаквате, първо мъжът или жената се изразява с енергията си, а после другият, а не едновременно, нещата ще се получат по-добре, а ако едновременно врещите, трупате лошотия от недочуване помежду си, и лош спомен за другия и се закоравява сърцето и духовните убеждения, защото не сте проявили някаква сила на Духа към устояване за нормалност на реалността, а сте вървели по течението до блатото и сте се развалили, като хора и личности.

Аз не обичам да врещя, защото не съм си го избрал за себе си на своя характер. Аз по принцип усещам и чувствам хората и разбирам какво осъзнават и какво не приемат в слово, което никога не им е минало през ума, за да го осветят и разберат нормално или в когнитивен дисонанс, и просто интелигентно си преценявам, дали да се затворя/отворя за Човека.

Аз така ги щадя Хората много, защото интелигентно си преценявам, какво трябва да чуят и какво не е хубаво да чуят, защото, като луната е умът. Половината е осветено и разбрано и научено, а другата половина на ума е тъмна, защото никога не е минало през ума, за да се освети.

Аз обичам света си и себеподобните си, но бих искал да ги успокоя и да ги направя по-хубави, за да могат да видят, че има и друг начин на Живот, и така повече да се търпим и понасяме, а не Човекът да е враг на Човека, заради недоосветен ум и бури от когнитивни болезнени дисонанси от нещадене на ближния.

Вижте колко интелигентно съм го измислил. Осветявате ума на Човека в най-светлите моменти, за да е по-лекичко и по-внимателно и по-безболезнено към когнитивен дисонанс в светлата среда на усещане, защото така споменът остава светъл, а не когато е най-тъмно в моментите от дискомфорт помежду ви, да излеете всичко и да съсипете Човека. Не обичам насилието.

Висотата на Човека е някакво начално усилие, като първа крачка към някакъв път, но постигнете ли го, то се затвърждавате така с висотата и вече няма усилие, а има блаженство. Наистина е така, не ви лъжа.