С Хората Лоши Спомени, а с Извънземните Хубави Спомени. Закоравяло Сърце, Несъзнателност, Плътско Мислене, Мислене в Рамките, и всичко това ме отблъсква от Хората, и аз си станах Асоциален, защото Бъдещето ми би било ужасно, ако стана, като другите, или ако не стана, като другите, и вечно сам ще се чувствам сред Хора, а сега, като съм сам се Чувствам Буден и Жив за Живота си, а с Хората Гния за Живота си. Защото аз Осъзнавам всичко в Ситуацията, а те не, и това го забелязвам и се Чувствам сам сред Хората, нищо че са ми себеподобни.

Като Светът се Оправи и Излекува, вече ще имам Приятели и готово.

Хората, които са Отворени за Божията Светлина от Любов и Мъдрост, и които точно заради това успокояват Аурите си за проявата на своята Мъдрост, като Слушат и Попиват и Реализират Светлината на Любовта и Мъдростта, те са ми Приятели, а тези, които не спират да шумят с Аурите си, и не приемат нищо ново за Своята Проява в Живота, и само търкане и изтощение има с тези Хора, те не са ми Приятели.

Защото събеседника ще ти каже нещо, и ти ако не си със спокойна и тиха Аура, няма да усвоиш същественото на това казване, а наизуст ще кажеш нещо повърхностно, което ти е като темплейт в Характера, без да си го усвоил напълно, за да прояви твоята Мъдрост твоя Отговор, чрез Слушащата Аура и двигателно Обработения Отговор. Това е Мъдростта, да слушаш и да асимилираш и да отговориш. Така се Получава Перфектен Разговор, а другото е Дърпаница на Инфантилност.

Ако двама Души не се разбират в Дълбочина на Всеобхватните Ментални Полета, за мен това е Скръб в Живота. Както се Изградиш в Живота, и това ще консумираш.

Защото Характерът може да е Символ на Мъдростта, а може и да е символ на Нечестивостта. Зависи дали сте си запушили Чакрите от Неправилен Живот с Хората и със себе си даже. Защото като свикнете със Нечестиво Отношение, Естетиката на Хората няма да ви Хареса, ама моят съвет е да не си губите времето в Лошотия, а да си пазите Съзнанието(биологичния ум) и Подсъзнанието(духа, или образно казано сърцето).

Моят Съвет е да не предизвиквате Лошото в Живота си, а да Усещате Околната Среда и Пътищата, които са пред вас, а не да се изгубите в Неправомерни Социалности, които ще ви замъглят ясния поглед към своето Пътешествие на Живота. Да укротим Системата на Социалности и Реакции и Лошотии и всякакви рефлексии, за да могат Хората да виждат Ясно Живота си.

Обичайте се вече, защото има смисъл да дойде Епохата на Любовта. Аз знам, че всеки Човешки Характер си пречупва разбиранията за понятието Любов по своя си начин, но нека бъде по Божествения начин, а той е Любов към Съзнанието на Ближния, а не като неуважан субективен Разум, който го имате само като Живо Тяло, а Съзнанието на това Живо Тяло да Страда от Лошо Отношение, заради Недостатъците във вас, които ви Саботират Живота.

Ангелчето в мен не Обича Тялото ми, като своя даденост, а Обича Съзнанието ми, като Проявление и Съдържание за Живота. Защото колкото по-чист е Животът на Хората, толкова по-голямо Блаженство ще има в Обществото от Хора, а Бога иска Хората да са Щастливи в Живота, защото Ангелите само в това виждат Смисъл за Практическия Живот, иначе обратното е гнусотия за тях. Моят съвет е да Обичате Жените си, като Съдържание за Живота на който сте Свидетели, защото така ме обича моето Ангелче, а не като социална рамка в Обществото, ти си мой, защото сме Семейство, и Оправданието е защото сме Семейство, и край, лишено от по-дълбок смисъл за Живота.

Мракът си има своя Двигател на Черна Светлина за Деяния и Проявления, както и Бялата Светлина, заради това не съм тръгнал да просветлявам Мрака, защото той си Черпи от Своя Светлина, и няма как, заради това Вълците не мога да ги вразумя, ами поне да отделя Овцете от Вълците, защото Овцете стават Воини и Легенди и Вдъхновители и Будители, а Вълците пречат на това, и Животът губи своята Автентичност, и заради това ги напсувах Вълците, защото как да Просветлиш някой, който вече е Просветлен от нещо Друго. Това са Бялото Братство и Черното Братство.