Виждате, че добротата, нали доброто, като съзнание и институция, не е само самоубийство, но и спасение във вечността. Балансирайте с интелигентност.

Изберете си, при Майка си(светия дух) или при Баща си(отца). Свобода за всички, за да няма насилие от дразнение, че се ограничават свободи, защото аз, като имам акъл уж, ще се спася, защото не щъкам много много към лошотията и към лошите хора, а гледам главата да мине по-леко за сметка на скуката, защото има една приказка, внимавайте какво си пожелавате, защото е лудница Животът и не се знае кое в Живота ви ще предозира до развала, че да се срине цялата операционна система в главата ви и сърцето ви, и да страдате, и така да си изберете да отидете при майка си(светия дух).

Аз ви казвам, че този Астрал шега и чернова не познава, защото това са Съвършено сериозни и съвършено словесни разуми, които са си такива, ей такива, като филмови актьори, и то там при тях е Езотериката и Мистиката и Чудесата и Вълшебствата и Ядрото на всичко, като Съзнание на Разум, а ние тука в Живота на Земята сме учениците в училище.

Това да си щастлив със себе си е истинска благодат, която Богът предлага на Хората с неговата Благородност и Светлина. Не мислете за нещастието със себе си във Вечността, защото това е ужасна мисъл, която се случва на някои Хора, които не са внимавали в училище, защото са били много палави.

И аз съм бил палав, като дете, но не е било система за мен в характера ми, а просто отклонение от Живота на настроения за празници и такива детски работи с приятели. Щом интровертността ми ме подсети, че е болка съревнованието със съученици, значи си ми е било много добре със себе си. В характера нямаше нищо, освен аз и майка ми, защото такова си бях, и упорство в свършването на домашните работи, за да се освободя от ангажименти, защото това го желаех най-много, за да ми е хубаво в свобода, като домашните работи ги знаех още в клас, за да ги свърша колкото се може по-бързо, защото исках да съм свободен, но не беше опция да зарежа всичко, защото ми беше гузно да изоставя нещата, които света ми е наложил, и така в детството борбата ми беше за свобода на ума, като свършвам всичко и после съм свободен със себе си за своята любима интровертност.

А днешно време малко поостарях, защото главата ми е шашава, защото нищо не помни. Абе в главата, като пенсионер, в тялото, като зрял човек, а в Сърцето, като Дете, а в Душата, като Баща. Малко е странно, но е готино, защото ми е хубаво със себе си, и точно това съм човъркал в себе си цял Живот. Удоволствията от себе си, като това се споменава, като удовлетворение, като щастие в книгите на Психолозите, и добродетел и откриване на своето аз в духовните писания на мъдростта от Светците

А колко болка и страдание преживях, но добре, че подсъзнателно съм програмиран да знам, че Животът е стрдание, което си заслужаваме, и заради това съм успешен в Живота на своето аз, въпреки, че условия и ситуации и времена за чифтосване не са точно това, което ме правят успешен в очите на Хората, но няма грижи, защото аз съм щастлив със себе си, и Човекът не е парите си и социалното си положение по принцип, а просто нещата над нас понякога са фактора, който е определил това за нас, за някаква цел, като например моето положение е за цел да открия всичко в съвремието, да сготвя в съзнанието си и подсъзнанието си, и да го представя, като утеха и занималня на Хората, за да отвикнат Хората от лошотията, защото тази лошотия е много лоша(саботлива, пакостлива) за моята визия за Живота на Земята.

Имаше момент, когато бях забравил, че Животът е страдание, защото гледах своята си хубост на Живота в София, и не обръщах внимание на другите, защото поддържах своя живот в хубост, и се кефих на хубостта на своя Живот, и заради това бях забравил, че Животът е страдание, с което да си заслужим блаженството чрез изпит на Сърцето, но сърцето си ми е същото, каквото винаги си е било, просто сега съм по-помъдрял в нишките на логиките на Живота, защото с логика на живот се става мъдър, а не с емоции и хляб и зрелища и неоценяване на момента.

В историята на Църквата е имало Хора, които са били зараснали с гняв в Сърцето(характера), като еретици и борци срещу Христа, но Отца или Светия Дух са ги преобръщали на 180 градуса и са ставали Светци в служба на Богочовешкия организъм наречен Църква. Както Хората си имат Воля и Характер, така и Висшите Сили си имат същото. 🙂🌙

Обичайте се вече и не се занимавайте със щуротии, а си почивайте вече, че има още да се живее пред нас.