Вижте един Свещеник какво е написал за националния празник на България. Човечност и Хубост в Живота. Политологът и Адвокат и мой приятел Николай Гацев ми сподели в WhatsApp.
+ Дионисий Стобийски:
Българи - чеда на една древна земя, сънародници в Отечеството и по всички краища на света,
Честит Трети март!
Днес не празнуваме васалитет. Не възпяваме подчинение. Не се покланяме пред договори, писани от експанзионистични империи.
Днес ние честваме деня, в който след пет века историческа тъмнина Българското име отново бе произнесено като държавно име. Денят, в който един народ, считан за пречупен, се оказа, че е жив и възкръсва държавотворно. Денят, в който робът бе принудил господаря си да признае, че съществува не само като народ в рамките на Българската Екзархия, а като суверен в своя собствена политическа държавност. Това е денят на събудения дух!
Трети март е венец не на чужда воля, а на българската многовековна национална непреклонност. Той е венец на паметта, съхранена в църкви, манастири и килии, във възрожденски клетви и революционни комитети, в кръвта на опълченците на Шипка и в сълзите на майките, пропили изконното българско землище. Свободата не ни е подарена - тя е изтръгната от бездната на международната забрава.
Да, политическата форма тогава е била ограничена. Да, държавата е родена в условия на международен интерес и геополитически сметки. Но духът ѝ не бе васален. Защото духът не може да бъде васал. Духът или живее, или умира. И българският дух тогава възкръсна.
Днес, в XXI век, пред нови империи - икономически, технологични, идеологически, автократични - отново сме изправени пред изпитание. Светът се пренарежда. Войни раздират съседства. Изкуственият интелект и новите сили на властта променят самото понятие и разбиране както за човек, така и за държава. Свободата вече не се отнема само със сила и оръжие - тя се размива с внушение, със зависимост, с духовна апатия.
...
+ Дионисий Стобийски:
Българи - чеда на една древна земя, сънародници в Отечеството и по всички краища на света,
Честит Трети март!
Днес не празнуваме васалитет. Не възпяваме подчинение. Не се покланяме пред договори, писани от експанзионистични империи.
Днес ние честваме деня, в който след пет века историческа тъмнина Българското име отново бе произнесено като държавно име. Денят, в който един народ, считан за пречупен, се оказа, че е жив и възкръсва държавотворно. Денят, в който робът бе принудил господаря си да признае, че съществува не само като народ в рамките на Българската Екзархия, а като суверен в своя собствена политическа държавност. Това е денят на събудения дух!
Трети март е венец не на чужда воля, а на българската многовековна национална непреклонност. Той е венец на паметта, съхранена в църкви, манастири и килии, във възрожденски клетви и революционни комитети, в кръвта на опълченците на Шипка и в сълзите на майките, пропили изконното българско землище. Свободата не ни е подарена - тя е изтръгната от бездната на международната забрава.
Да, политическата форма тогава е била ограничена. Да, държавата е родена в условия на международен интерес и геополитически сметки. Но духът ѝ не бе васален. Защото духът не може да бъде васал. Духът или живее, или умира. И българският дух тогава възкръсна.
Днес, в XXI век, пред нови империи - икономически, технологични, идеологически, автократични - отново сме изправени пред изпитание. Светът се пренарежда. Войни раздират съседства. Изкуственият интелект и новите сили на властта променят самото понятие и разбиране както за човек, така и за държава. Свободата вече не се отнема само със сила и оръжие - тя се размива с внушение, със зависимост, с духовна апатия.
...
Вижте един Свещеник какво е написал за националния празник на България. Човечност и Хубост в Живота. Политологът и Адвокат и мой приятел Николай Гацев ми сподели в WhatsApp.
+ Дионисий Стобийски:
Българи - чеда на една древна земя, сънародници в Отечеството и по всички краища на света,
Честит Трети март!
Днес не празнуваме васалитет. Не възпяваме подчинение. Не се покланяме пред договори, писани от експанзионистични империи.
Днес ние честваме деня, в който след пет века историческа тъмнина Българското име отново бе произнесено като държавно име. Денят, в който един народ, считан за пречупен, се оказа, че е жив и възкръсва държавотворно. Денят, в който робът бе принудил господаря си да признае, че съществува не само като народ в рамките на Българската Екзархия, а като суверен в своя собствена политическа държавност. Това е денят на събудения дух!
Трети март е венец не на чужда воля, а на българската многовековна национална непреклонност. Той е венец на паметта, съхранена в църкви, манастири и килии, във възрожденски клетви и революционни комитети, в кръвта на опълченците на Шипка и в сълзите на майките, пропили изконното българско землище. Свободата не ни е подарена - тя е изтръгната от бездната на международната забрава.
Да, политическата форма тогава е била ограничена. Да, държавата е родена в условия на международен интерес и геополитически сметки. Но духът ѝ не бе васален. Защото духът не може да бъде васал. Духът или живее, или умира. И българският дух тогава възкръсна.
Днес, в XXI век, пред нови империи - икономически, технологични, идеологически, автократични - отново сме изправени пред изпитание. Светът се пренарежда. Войни раздират съседства. Изкуственият интелект и новите сили на властта променят самото понятие и разбиране както за човек, така и за държава. Свободата вече не се отнема само със сила и оръжие - тя се размива с внушение, със зависимост, с духовна апатия.
...
0 Комментарии
0 Поделились
56 Просмотры