Намерих едни къси панталони, като анцунг, които купихме с мама от миналото лято, но джобовете не са удобни, ама кретаме с тях, и така, какво да правиш. За един Войник са важни джобовете да са хубави и да са много. 🙂✌️☀️🌙

Ходя си със скъсани къси панталони из града и не ми пука, обаче, колкото и да ги шия все се късат. Трябват нови панталони, но не знам дали има къси дънки, защото съм виждал само дълги дънки. Абе не ми пука, че съм, като клошар в града, защото все тая.

Добре, както и да е, ами да си живеем Живота и да не ви дреме за чуждото мнение, като аз съм ходил в града със скъсани панталони и скъсани обувки и не ми дреме от чуждите погледи. Както е казал Алберт Айнщайн в разговор с някой близък човек, облечи се добре, хората те гледат, ааа тука никой не ме познава, и на следващия път, облечи се добре, хората те гледат, ааа тука всички ме познават. 🙂😉😊😇🙏

Аз ако взема властта ще има много смърт, като затегна наказателния кодекс с принудителни евтаназии, но само вътре в Държавата без да засягам нещата на световно ниво. Бъди разумен, дай Живот, като махнеш Смъртта за ума и сърцето. Мама успя да ми зашие работните панталони, иначе аз щях да ги зашия. Вече всичко е готово и свършено и утре да видим в Аптеката лекарствата, и това е, и край, и спокойствие в готовна точка за новите щуротии в Живота. 🙂✌️☀️🌙

Остана само да си зашия работните панталони, ама те не са спешни, защото мога да работя и скъсан, защото суетата е излишна, когато се върши работа, а пък утре след работа ще видя дали лекарствата са пристигнали в аптеката. 🙂✌️☀️🌙

Скъса ми се работният панталон отдолу и бельото(боксерките) се вижда, ама карай, все ми е тая, защото на мен външният вид не ми е проблем много. Ако мама се чувства добре ще ги зашие панталоните, ако ли не аз ще си ги зашия. 🙂✌️☀️🌙

Скъсани са ми панталоните, а трябва да ходя да пазарувам, ама все не мога да намеря удобни дънки, и заради това ме мързи, и заради това от бездействие заприличвам на клошар, ама не ми пука, защото аз си знам Светлината в Душата и ми дреме за земните щуротии на Хората спрямо мен.

Добре, почивайте си вече и така, какво да правиш. Оставям ви, а пък ако се сетя нещо интровертно или екстровертно ще ви споделя, както споделих за хубостта, като мотивация за нормалност, и парите и материалните неща в моя бит и житие и култура с проблемите да оправям чантичката и панталоните и обувките. Менталното, като вдъхновението и обяснението към ясноти е интровертното, а парите и всички материални вещи са екстровертното. Едното(интровертно/ментално/духовно) без другото(екстровертно/материално/земно) не може, както Духът без биологичното тяло не може, за да има въобще някакъв Живот, и хубостта на нормалността е балансът и лекото подхождане на разбиранията за нещата, защото никой звяр не е удовлетворен от зверството си, ама така се случва, защото в Човека има Добро и Зло, и като няма баланс ставаме или аутисти или зверове. 🙂✌️☀️🌙

Трябва да си купя нови обувки и нови панталони(дънки), защото се скъсаха подметките и ципа, и все едно ходя бос и оная ми работа не е покрита с цип. Има време много за всичко, и ще си купя, когато мине зимата, защото сега не съм на зор и не ми е проблем. Не ми е спешно, защото нямам болки, заради тези щуротии.

Аз мога да не се чувствам Мъж, заради компилацията в главата от Живота си, и да съм дръпнат от всякаквите жени без значение кои са, но не това е важното, важното е открехването към божествения пакет на Живот, който ме прави Свободен, че да не ми пука, че ходя със скъсани обувки и със скъсани панталони. Не ми пука, защото на мен ми е щастливо. 🙂✌️☀️🌙