Както всичко си беше нормално и изведнъж дойде криза за панталони дънки. Шок, но се оправих някак си във времето, като си купих панталони дънки.

На новогодишното парти някога си преди много време, една девойка ме хареса и се натискаше в мен и си разменихме телефоните и после след партито на сутринта ме вика да ме види, и аз като глупак не и отказах, а отидох, докато много ми се спеше, и отивам с такси и влизам аз в нейната стая и тя започна да ми смъква панталоните и ми направи с уста, и после, добре, че имах презерватив, защото тя нямаше, защото аз съм отговорен и подготвен за всичко, което ми е дошло на акъла, и правихме секс, ама не свърших и прекратих това от притеснение и после тя предложи да си лежим, като съпруг и съпруга, но незадоволени, и тя остана незадоволена и виждах, че е нервна от незадоволеност, защото не я задоволих, и ми стана много криво, като ми се образува травма от това, че съм такъв глупак, като Мъж. 🙂✌️☀️🌙

Намерих едни къси панталони, като анцунг, които купихме с мама от миналото лято, но джобовете не са удобни, ама кретаме с тях, и така, какво да правиш. За един Войник са важни джобовете да са хубави и да са много. 🙂✌️☀️🌙

Ходя си със скъсани къси панталони из града и не ми пука, обаче, колкото и да ги шия все се късат. Трябват нови панталони, но не знам дали има къси дънки, защото съм виждал само дълги дънки. Абе не ми пука, че съм, като клошар в града, защото все тая.

Добре, както и да е, ами да си живеем Живота и да не ви дреме за чуждото мнение, като аз съм ходил в града със скъсани панталони и скъсани обувки и не ми дреме от чуждите погледи. Както е казал Алберт Айнщайн в разговор с някой близък човек, облечи се добре, хората те гледат, ааа тука никой не ме познава, и на следващия път, облечи се добре, хората те гледат, ааа тука всички ме познават. 🙂😉😊😇🙏

Аз ако взема властта ще има много смърт, като затегна наказателния кодекс с принудителни евтаназии, но само вътре в Държавата без да засягам нещата на световно ниво. Бъди разумен, дай Живот, като махнеш Смъртта за ума и сърцето. Мама успя да ми зашие работните панталони, иначе аз щях да ги зашия. Вече всичко е готово и свършено и утре да видим в Аптеката лекарствата, и това е, и край, и спокойствие в готовна точка за новите щуротии в Живота. 🙂✌️☀️🌙

Остана само да си зашия работните панталони, ама те не са спешни, защото мога да работя и скъсан, защото суетата е излишна, когато се върши работа, а пък утре след работа ще видя дали лекарствата са пристигнали в аптеката. 🙂✌️☀️🌙

Скъса ми се работният панталон отдолу и бельото(боксерките) се вижда, ама карай, все ми е тая, защото на мен външният вид не ми е проблем много. Ако мама се чувства добре ще ги зашие панталоните, ако ли не аз ще си ги зашия. 🙂✌️☀️🌙

Скъсани са ми панталоните, а трябва да ходя да пазарувам, ама все не мога да намеря удобни дънки, и заради това ме мързи, и заради това от бездействие заприличвам на клошар, ама не ми пука, защото аз си знам Светлината в Душата и ми дреме за земните щуротии на Хората спрямо мен.

Добре, почивайте си вече и така, какво да правиш. Оставям ви, а пък ако се сетя нещо интровертно или екстровертно ще ви споделя, както споделих за хубостта, като мотивация за нормалност, и парите и материалните неща в моя бит и житие и култура с проблемите да оправям чантичката и панталоните и обувките. Менталното, като вдъхновението и обяснението към ясноти е интровертното, а парите и всички материални вещи са екстровертното. Едното(интровертно/ментално/духовно) без другото(екстровертно/материално/земно) не може, както Духът без биологичното тяло не може, за да има въобще някакъв Живот, и хубостта на нормалността е балансът и лекото подхождане на разбиранията за нещата, защото никой звяр не е удовлетворен от зверството си, ама така се случва, защото в Човека има Добро и Зло, и като няма баланс ставаме или аутисти или зверове. 🙂✌️☀️🌙