Вижте каква топология измислих срещу тъмните атаки за хостинг компютъра. Нали Linux не предлага интелигенция в интернет защитата, която да е разумна, и се сетих, че друго мини компютръче, което да е PFSense рутер, и кабел между мини хостинг компютъра и мини PFSense компютъра и между PFSense и Gateway Рутера - безжична връзка, като PFSense ще е в Bridge режим на свързаностите между хостинг и рутер. Това са изчанчени неща за Оценка A+(6+), ама с въображение всякакви мрежови връзки могат да се направят, защото компютърната технология е логически съвършена и с нея могат да се правят всякакви комуникационни неща в служба и услуга на Човечеството. 🙂🔒🔓

Ето споделям за менталните Измерения(психологията) и за Дигиталните Измерения(компютрите) и не толкова за Физическите Измерения, като човешкото здраве, защото не му разбирам толкова, защото не ме вълнува чак толкова много, а и то е естествено последствие на мисълта, когато всичко друго е наред с главата и сърцето, и за Живота, като чист път на Мир и Любов и Мъдрост в Божията Светлина на Добродетелта и Истината, и понякога за Смъртта, като Болка и Страдание и Развала на Човека към вечните страдания за Духа(душата), и за универсалния ресурс наречен Пари, които са щракане и кралчене и прецъкване между Плътското и Духовното, и без осъзнатост падаме в проблеми и забвение, заради това, че плътското е явно, а духовното не. И такъв е моят Ментален Свят, а вашият Ментален Свят какъв е.

Да се свършва с тази моя тъмна епоха и да идва нова епоха на градеж за Живота, защото там, където няма светлина, има блато в Живота, а там, където има светлина, има прогрес в Живота. Не мога да дам светлина около себе си, защото такава е компилацията на съдбата, и заради това ми е тъмно, но като се спася от Хората и тяхната радиация в контакт ще е светло. 🙂🌙

Цял Живот съм избягвал злокачествена близост с Хората, защото знам, че има дяволски дупки между Хората, и Светия Дух ми даде точно това от което се страхувам най-много, дупка в хаотични взаимоотношения на изисквания към чуждите животи, които мрачни неща убиват разума, ама защото знам колко всевъзможни неправди и кривини има между хората, и така грешно си пропиляваме времето на Живота, и аз от това нямам нужда, ама минаваш през щуротията и продължаваш, като забравяш хората и всичко зад себе си, за да ти е леко, а то лесно се забравя поне за мен, и то със забравяне се случва прошката. 🙂🌙

Само, когато забравиш, като избледнее много усещането, е възможно да се реализира някаква прошка. Това става, когато свърши, че да избледнее, и тогава автоматично идва прошката. Не си тормозете Животите взаимно с Мрак, заради неусещане на другия Живот и Разум. Това, че не виждате и не чувствате разума до себе си, не означава, че сте винаги прави. Нещата идват с Осъзнатост към Човекопознание(себепознание) и Животопознание(мъдрост), а това идва със широката скроеност и отвореност към света на погледи и визии и тези човеко и живото знания. И заради това казвам, че си е нужна грамотност на Сърцето(характера), защото без грамотност все в дяволски дупки(кошари) ще падаме.

Аз не можах да видя чиста душа, която да търси откровенията и истината между себе си и всичко около себе си, защото Хората са натрупали коричката в Сърцата и са станали груби и невиждащи души, а този тегав път се вижда първи в Живота, и чудо трябва, за да видите и скритата врата на Духовността за себе си и света около себе си. Заради това по принцип е така, че раждаш се и после отиваш в пъкъла и после пак се раждаш и после пак отиваш в пъкъла и после пак се раждаш и после пак в пъкъла, и така, докато не стане нещо с тебе, че да откриеш скритата врата на Съществеността за Живота и Човека и Вселената и Света.

Вие трябва да си лекувате емоционалността, тоест Сърцето, защото неизлекуваното гангренясва и после за себе си нищо хубаво в получаване, а пък и в даване. Лекувайте се чрез Себеизразителни Съкровения и Откровения и Милотвослови към Божията Светлина на Утеха и Решения и Съществен Път на Правилност от Мир и Покой. Бум бам и бум бам, и ставате на лайно, а то не се вижда от субекта, защото очите могат ли себе си да видят. Опасно е, защото си трябва Въздух в Живота за Разума на Човека, а това става с Благоуханието на Божественото за вашите Сърца и Души и всичко, а иначе гниене, а това не е в осъзнатост, че да направите нещо срещу тази трагедия. Страшно е, защото има загиване и спасение, и всичко е до Божествено внимателно и виждащо живеене или Дяволско сладострастно и диво живеене. Системата е толкова дива и невежа или спокойна и съществена както си я направим с нашите животи, защото всеки човек е един модул в системата, който модул изгражда цялата система от всякакви процеси на Земята.

Ами такива щуротии, защото от човек до човек си има някаква разлика в нивото на съзнание, и е опасно, защото непознание на цифровите закономерности на Вселенското Съществувание, и се получава понякога да си блъскате главата в стената, като лудите, защото прости им боже, те не знаят какво вършат.

Ще ме учат мене и ще ме изправят в пътя на Живота, само където аз съм по-свестен и по-адекватен от тях, а те не виждат очите си, че да видят, че гледат през мръсни очила и вървят без усезаемост на времепространството. Това е тъпо, Хората да си мислят, че си поредната маймуна, а ти виждаш повече от тях, а не можеш да влезеш в ядрото им да ги спасиш от тях самите, защото не си в тях, не живееш техния живот, и няма нужда да си блъскате главата в стената, за да карате другите да живеят както вие искате, защото това е егоизъм, а неприятното е че не виждате и не осъзнавате колко сте грозни, като прилагате насилие и манипулативност към чуждия Живот. Не, Молитви си трябват за чуждия Живот, а не насилие, защото вие не можете да влезете в чуждия Живот, а само Светия Дух и Отца могат да влязат вътре в конзолата на чуждия живот. Приемете го, и живейте в Мир и Спокойствие и Хармония със себе си и Света около себе си.

Така е. Сила на характера не е да крещиш в падения на безсилие от подсъзнателно желание за контрол и манипулации на чуждия Живот, а устояване в Морал срещу деградивността между теб и чуждия Живот. Сила на Харкатера е да обичаш някого и да го оставиш в разум със себе си, когато не искаш той да прави нещо. Морално устояване в изпитанията, не като падаме в гняв, а като се държим на висота, дори, когато всичко е подложено на изпитание спрямо нас. Мама не държи на изпитания, защото не е открехната към Всемира на Божественото, но съм неин син, и аз съм по-малък от нея, и тя не ме слуша, защото е заблудена от кървавата йерархия, която е носила чума от поколение на поколение, защото не винаги родителят е Светецът, а понякога Детето е Светецът, а Светецът е Родителят, и в случая Детето е родител на Родителите си, но те не го знаят, и вървят към неспасението си, защото кървавото разбиране за Семейство.