Чудя се, защо се прави отбир на гроздето за ядене, като не се яде, и понякога изгнива по таваните. На мен не ми се яде грозде, а ми се пие грозде, и всичкото бих го правил за вино, защото виното сгрява душата и гърдите, и ти е хубаво, но е хубаво да си сам, че не винаги е хубаво, ако има нервност около вас.

В Буретата стана гроздов сироп, и бих си го пил, отколкото да го ям този сироп, ама като отлежи 40 дни на ферментация ще стане на вино. Купешкото вино не е толкова вкусно, колкото домашното вино, защото от домашното вино не ми се гади, а от купешкото вино ми се гади, ама не знам защо така.

Абе хубаво е да се напиеш, като куче, защото после спиш и те няма, което е хубаво. Сега пия бира и наздраве за Живота и Извора на Живота, защото без Извора, нашият Живот не е Живот.

Тия чували с грозде тежаха много, ама ги оправих, защото още съм млад, ама като стана старец нищо не мога да правя вече.

26 мерна единица на плътност захар във всяко буре с грозде. Така го правим и става хубаво вино и не ми се гади от това вино.

Екстра е домашното вино, и мога да си се напивам цял Живот с това вино, защото е хубаво и абсолютно натурално без никакви есенции и примеси, а абсолютно натурално - както природата го е създала.

От остатъчните зелении на клонки от гроздето правим ракия, и си става хубава. Нищо не изхвърляме, а от всичко правим продукт. Абе екстра си е натуралното, а пък на пазара не се знае дали е точно натурално.

Добре, че е измислен алкохолът, за да ми е кеф, и отгоре на това още кеф, докато съм с Енергиите в Отвъното, и става двоен кеф, и като заспя още кеф, и така в Живота, какво да правиш.

Аз не се съобразявам със старите традиции на празници, а си празнувам, когато ми е кеф, и то през повечето дни ми е кеф и значи по-често ми е празник, но това се обосновава на това, че Човешките Светци(Хора обладани от Ангели) в Историята са завладяли абсолютно всеки ден от календара на Света, и значи всеки ден е празник на Живота от Извора на Живота. Но празник в порядъчността на Извора в кеф и удовлетворение и блаженство за Съзнанието, а не на Природния Хаос в човешката природа, и после аааааа-ууууууу-аааааааа, и после защо деградираме за себе си и за децата си и за мъжа си и за жена си.

Когато бях млад в София, зелен и неопетнен, аз не празнувах нито един празник, а се занимавах с компютъра и с работата и с нищо друго, и като ми кажат колегите в работно време празнуваме, иначе нищо не съм празнувал години наред, и после, като ме обладаха армията от Ангели, си празнувам почти всеки ден, и като влязох в Планетарния Съдбовен Тунел, празнувам навиците за традиционни празници на семейството си, иначе нищо не празнувам, защото за мен всеки ден е празник по своя си ментален свят.