Решението е много отдавна дадено от мен, за да се спре саботажа на майка ми за Небесното Царство. Да отида в апартамента, който е под наем и аз да плащам наем, отколкото да продължаваме да си вредим с немощната ми майка, но парите, които идват извън семейството са по-важни от Човешкото Емоционално и Психическо Здраве на майка ми, която е немощна и слаба по устои на характера и гневът е част от нейния характер, защото така е зараснала в характера, и заради това Дните я определят, а не тя своите дни, заради неустои срещу гнева, а Ангелите учат на обратното, за да зарасне Характера на Човека Чист, и човекът да е силният на Деня, а не Денят да е силният на Човека. Още една Човешка Немощ. Чичо се изтормози с голямото лозе, защото вече не може да го обработва от старост, и аз гледам здравето на Човека, и ако зависеше от мен, аз щях да го продам и чичо да види малко парички, за да го освободя от парцела, за да спре да работи на тези стари години, защото той по навик никога няма да спре, колкото и немощен да е от старост, а те не го продават, че да го облекчат, и така продължава в липса на мисъл за Човека и неговото Добро. И това ми прави впечатление, че проблемите на Човечеството не се решават, а се протакват, докато не станем за кашмер, и всичко е от човешка немощ.
Решението е много отдавна дадено от мен, за да се спре саботажа на майка ми за Небесното Царство. Да отида в апартамента, който е под наем и аз да плащам наем, отколкото да продължаваме да си вредим с немощната ми майка, но парите, които идват извън семейството са по-важни от Човешкото Емоционално и Психическо Здраве на майка ми, която е немощна и слаба по устои на характера и гневът е част от нейния характер, защото така е зараснала в характера, и заради това Дните я определят, а не тя своите дни, заради неустои срещу гнева, а Ангелите учат на обратното, за да зарасне Характера на Човека Чист, и човекът да е силният на Деня, а не Денят да е силният на Човека. Още една Човешка Немощ. Чичо се изтормози с голямото лозе, защото вече не може да го обработва от старост, и аз гледам здравето на Човека, и ако зависеше от мен, аз щях да го продам и чичо да види малко парички, за да го освободя от парцела, за да спре да работи на тези стари години, защото той по навик никога няма да спре, колкото и немощен да е от старост, а те не го продават, че да го облекчат, и така продължава в липса на мисъл за Човека и неговото Добро. И това ми прави впечатление, че проблемите на Човечеството не се решават, а се протакват, докато не станем за кашмер, и всичко е от човешка немощ.