Християнството и Стоицизма и Будизма идват от един и същ Източник, от Бога на Мира и Любовта и Мъдростта, и това са Ангелите и Архангелите в Отвъдното, само, че човешката култура на тези учения е различна, защото Хората са от различни краища и култури на Света.

Има хора, които не могат да живеят с хора, защото крив характер, нямат контрол над себе си, външият свят им определя настроенията, омазват си аурите с ближния от изисквания и очаквания, като крещят нервят се, не са себе си, и това са слабите Хора. Не ви пожелавам такива изгубени души в Живота, защото това е лична трагедия за вас и за самите тях.

Ще им простя на Зверовете, но трябва всичко да свърши, защото тогава ще обърна страницата и ще забравя, но докато мизерията не е свършила как да спре всичко, че да се прости. Когато се затвори страницата се прощава, защото се забравя, или поне аз имам къса памет, защото не мисля за Хората и ги забравям бързо и лесно, и така много лесно се прощава, но тялото ми трябва да не е в контакт със зверовете, и като си хвана уредията и оправията, те ти Блажен Мир и никакви Отмъщения, защото нямам време за такива работи, защото времето е ценно, за да се пропилява в глупости.

Нека се обичаме от дистанция, защото като няма дистанция не се уважаваме, защото това е световна мода. Като сме близо или сме кръв да не се уважаваме, и тази трагедия е благодарение на антихристовете на запада, които са оформили така системата, че народите да са глупави и криви характери на дяволчета.

Всичко е до човешки граници и отношения, за да няма деградация между Мъжа и Жената и в Семейството. Като не сме ограмотени в нашия характер, като осветеност и осъзнатост за тези неща, и залитаме и се получава низостта между двама или повече души. Силният характер е търпеливият характер, а не мръсният характер, тоест силният характер е този, който има самообладаност и не крещи, а този който е слаб крещи, защото не търпи. Без Бога се получава слабост, а с Бога се получава сила, и това си е лично откритие на Човека в своите преживявания и себеизразявания.

Без Бога Човекът зараства с човешки гняв, и това е неговата слабост и уязвимост и саботаж в Живота. С Бога виждаш, че повечето земни неща не си заслужават, и спираш да се гневиш и ставаш по-разумен и по-насочен към златните плодове на духа за Живота. С Бога преоткриваш истинското злато на своето Сърце, а без Бога това злато се зарива в пръстта. Опасно е да се живее с Човек, който не е възпитал Сърцето си на Божията Светлина, защото от микро активността на разума се определят неговите резултати(плодове) в Живота. Избягвайте Хората, докато сте млади клонки, и когато зараснете в Силата, тогава правете каквото си искате.

Когато бях млада клонка се удрях, когато стане нещо криво около мене, заради чуждите воли, които чужди воли не са в моя контрол, но сега не. Сега само слушам и си мисля, че това аз не бих го допуснал, ако е в моята воля. И повечето неща станаха дребни в съзнанието ми, защото вече знам, че щом не е в моята воля, не е моя карма, и аз винаги излизам чист, защото моята воля е под облагородеността на Бога, а Богът никога не греши за Човешкия Живот.

Бъдете Мъже, и това е общо взето. По-малко приказки и повече практичност в Живота. Повече порядъчност и по-малко нерви за маловажни неща. Не правете курвенски(лигави) номера, като манипулаторите. Помнете си съвършената права линия на съзнанието и не се отклонявайте от Божията Светлина в Сърцето си, за да ви е лек и хубав Живота.

Моето Ангелче е моето Сърце, защото то ми даде Въздух в Живота, докато все още израствах, и сега още повече въздух ми дава, когато вече съм пораснал и израснал, защото вече имам разбиранията и осъзнаванията.

Вижте колко Човещина и Блаженство и Разкош в един Разум, като картина. И всичко това се случва благодарение на Бога(ангелите и архангелите), който обладава Човека.