Мисля си разни работи, и гледам какво може да се оправи, за по-хубав Живот на Земята. Аз да си кажа, за да се знае, че е опасно, защото Психиката на Човека е мекичка, като Софтуера на Компютъра, и аз съветвам да не се преживява всичко, защото лесно може да се изкриви Софтуера.

Не забравяйте Благостта на Бога, защото дори и когато ви измъчва с изпитанията е благ и всеблаг към вас. Това, че Хората по принцип не винаги са благи, не означава, че Бога не е благ.

Има един филм "Убивай ги Нежно" от 2012 година. Те илюстрират и иронизират Бога, защото всички искат да кажат истината чрез своите продукции, ама какво да правиш, че щом се родиш си на Изпит за Сърцето, като Изпитанията са Бури, които тестват Сърцето на Издръжливост и Плътност. Случва се понякога Хората да напсуват Бога, заради Болката си, ама какво да правиш, Живот да искаш.

То това е, Его и Гордост и Предразсъдъци и всякаквите такива тъмнотии ви правят слаби сърца, и не може да си вземете изпитите в Живота, докато, ако сте, Чисти и Неутежнени, като Деца, това ви прави силни Сърца и можете да си вземете изпитите в Живота.

Аз заради това, Хората да не са Утежнени и Омърсени, заради това викам да намалим Житейските и Битовите Главоболия и Грижи, защото Човекът, като порасне и се разваля лесно, заради Земните Щуротии.

Само за протокола FYI(for your information). Тези, които са предразположени и благоприятстващи към Добротата и Святостта на Бога ме Обичат, а тези, които са обратното не ме Обичат. Накратко казано, светещите крушки ме обичат, а изгорелите крушки не ме обичат. Това е самата Истина.

Не е лесно да оцелееш душевно, ама в Живота не е гарантирано да ни е лесно, ама аз избирам да определям какъв да ми е денят, а не денят да ме определя мен. Това е силата да оцелееш в общи линии, защото едните са жертви на Живота, а другите са над Живота.

Аз имах някаква базова сила в Духовните си Убеждения, които спасиха Ангелчето от Смъртта, и после Ангелчето ми укрепи и доразви вътрешната ми Сила. То така стават нещата в Живота, ама на мен си ми е добре, защото съм късметлия, ама не си слагам на Сърце Хората и техните Черни Дни към мен, защото Хората не са вградени в мен, че да страдам цял Живот, заради Хора. Всичко е временно в Живота, и аз избирам това временно да не става постоянно черно петно в Сърцето ми, защото си имам своята си сила на Осъзнатост за Нещата в Живота, като цяло.

Както Богът никой не може да го събори от Трона си, така съм и аз, само, че в по-малката Омега Версия. Нормално е да има Афекция от Нещо Черно от някой Човек, който Човек има уязвимости в Характера си, но силата е в това, да няма абсолютно никакви последствия от тази Афекция за Времепространството и за никой и за нищо. Съзнанието над себе си е Силата, защото точно Съзнанието прави Човека Уникален Огън, а пък Човешката Природа на Човека прави Човека еднакъв със всички, като Зверчетата в Природата. Всички Зверове са еднакви, но Човеците са Уникални по своему.

Вижте Човеците какви са. Един е Художник, а друг е Строител, а друг е Инженер, а друг е Певец, а друг е Писател, а друг е Програмист, а друг е Компютърен Специалист, и т.н. Докато Зверчетата са всичките Разрушителчета на Света. Така е набързо погледнато. Аз да си кажа, за да се знае.