Да си звяр е непукизъм от липса на чувственост за нещата и околната среда, и не приемаш, а само бълваш агресия и токсичност. Но това не е истинността за корена на Живота. Това е падението в блатото от невнимание и немощ.

Нека да бъдем човечни хора, които проявяват състрадание и доброта, които се изслушват и чувстват при отговор. Да се разбират Хората помежду си, и просто всичко да е нормално, а не да сме в глобалната кочина и да живеем, за да се разваляме и да ставаме зверове.

Земното(плътското) и Духовното(менталното). И двете да са ОК, за да си подсигурим Блаженството в нашата лична Вечност, когато отидем в Отвъдното. В Съвремието съм забелязал, че всеки има поглед само по земното и хората са наизустили правдата в земното, но духовното е изоставено и уж праведни, ама допускаме негативни енергии уж в нашата правда, и така си опропастяваме крайната цел на Вечното Блаженство. Вижте мене, аз в земния житейски живот съм неоправен и неуреден и съм пропаднал в Живота, ама Духовното ми е добре и колкото и да съм пропаднал човек, аз съм си подсигурил Блаженството, когато умра.

Ето едно откровение за моя стил на Живот. Аз по принцип не предизвиквам и не инициирам някакви неприятни неща, като нрав и воля, за към афекции на хората, че да ги правя черни сърца, ами просто Висшите Светли Ангели са ме учили да бъда плътен в СЪзнанието, а не да се рея безконтролно в емоционалността си към предизвикването на хаос и скандали и разруха у дома и в работата и така да съм виновен за опропастяването на Автентичния Живот. Просто Ангелите са ме възпитали добре, като човек и мъж и съпруг и син, но просто да не си правим навици на зла енергия в нашия Живот, защото това е срещу нашето блаженство в Живота и във Вечността, а просто по-проницателно да гледаме напред към Пътя в нашия Живот. Спокойствието и Покоят дават решенията в умовете на Хората и така по-малко страдание има от опарвания, и заради това ориентирът е Покоят, както са ме учили Ангелите в Отвъдното.