Пледирам за Разум и Мъдрост и Морални Устои на търпене на несгоди и болки между хората, а не за безумия и лудости и зверства и беззаконие.

Колко болки и несгоди преживях, защото станах субект на фокус от Висшите Сили, но не съм направил и едно грешно действие в пиковете на афекции, а просто изхвърлям лошото, чрез себеизразяване и пълно проявяване на разбиране за нещата. По-добре да сте емоционално интелигентни и да си спестите много болка и развала за характера, отколкото да сте чупливи чудовища срещу всяка несгода и да вършите безумия.

Пиковете на някакви емоционални афекции са вътре в мен, но със морални устои пазя реалността чиста и претърпявам болката и после я изхвърлям в пространството чрез разум и разбиране и ключове към Отвъдното и така възпитавам Висшите Сили на Планетарния Дух, и Небесните Сили трупат съвременни разбирания, и моята зловеща емоционална афекция се е превърнала в полезна работа за цялото и индивида. Това е да сте силен Човек, а не да каляте своята и чуждата реалност на Живота. За мен е важна реалността, защото тя учи нашите сърца на градеж или разруха, и като пазим реалността чиста няма спомен за нещо ужасно за нас, а просто някаква отминала болка, която се е превърнала в Мъдрост, но ако реалността е вече оцапана, може и да не се превърне тази болка в мъдрост. Опасно е, защото понякога е труден Живота на живеенето.

Знаете ли как ми олеква на сърцето и душичката и болката изчезва, като открия някой ключ, който ключ съм открил, заради моята болка. 🙂✌️☀️🌙

Знаете ли колко пъти съм се самосаботирал мисловно пред Планетарния Дух, защото така ме е създала Планетата, като Човешко Същество с генеративна и асоциативна мисловна дейност, и така Светия Дух еволюира и трупа житейски опит. 🙂✌️☀️🌙 Няма по-голям враг от твоята собствена мисъл, както го е казал Буда, и да знаете, че Самообладанието в Гняв и в Страх е проява на голяма сила. Когато съм най-разстроен, тогава затаявам дъх и проявявам благост и разум, защото аз съм избрал да бъда силен човек.

Наистина е много голямо вълнение, като има буря и съм се разстроил, и тогава се снишавам и минавам без проблеми, и вълнението е голямо, като го консумирам лекичко и бавничко в благост, докато ми е лудница от афекция, и ми остава хубав спомен от Ужасите. Така съм си го измислил, за да ми е хубав Живота в Добро и в Зло. Трудно е, ама Човек, ако избере Мъдростта за своя пътеводна светлина, израства от болките и от страданието и от всичко, а когато съм превъзбуден от някаква неправда и тогава се себеизразявам и откривам ключовете, а когато имам нещо в опашка го помня, но ако задачите в опашка са много си записвам в Google Keep App.

Абе труден е Животът, и понякога усещам как ми натежава главата от натоварена психика, ама това е защото ние хората не винаги сме добри помежду си, заради човешка немощ, докато аз съм постигнал добри резултати в това везната да е повече в доброто. Намира се начин, като отдушници, ама и аз много съм разсъждал над психиката и понякога успявам да се подобрявам. Самотата лекува, а с хората еволюираш, нали, развиваш се и израстваш, ама е трудно, защото боли понякога.

Абе мани. Понякога си мисля, кое повече тежи. Болката през която си минал или това, което си оставил на света. Едното ме кара да мисля, че по-добре да не се раждаш, а другото ми дава сили да продължа в борбения болезнен Живот. 🙂🙏

Най-гадни са пиковете на психическата и физическата болка. Докато сме живи ще бориме болката, за да станем по-големи от нея. Ама аз съм само 10 годишно Божество и съм още малък, и заради това още се изяснявам с болката. 🙂🙏

То цаката е Животът в теб да стане по-голям от Смъртта в теб, и тогава вече още по-леко ще възприемаш нещата на щуротиите.