Крушунските водопади, несъмнено, са едно от най-красивите и интересни места за посещение и туризъм в България. При това, до тях се стига доста мързеливо – с кола. В допълнение, човек може да ги обходи по сравнително кратка екопътека, без много усилия. Всичко това ги прави и една от най-посещаваните природни забележителности у нас в последните години.

Крушунските водопади са най-голямата в страната водна травертинова каскада. Те са няколко, като най-високият се спуска от 15 метра височина. Намират се до ловешкото село Крушуна, в карстовата местност Маарата на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Реката, която ги захранва се нарича Пройновска, а също и Маарата, по името на пещерата, от която извира.

Районът на село Крушуна е известен с една от най-късите екопътеки в България и една от най-дългите пещери – Бонинската пещера.

Който е ходил там преди десетина години, когато каскадата не беше все още толкова популярна, вероятно ще се изненада, ако отиде сега, от развитието на района – заведения, къщи за гости, голям плувен басейн …

Водопадите „работят“ през цялата година и разходката покрай тях почти винаги носи свежест и приятно изживяване.

Как се стига до Крушунските водопади

Това интересно място – районът на Крушунските водопади – се намира на 2 часа и половина път с кола от София (за някои спортисти и по-малко). За да се стигне до него, трябва да се поеме по отбивката за Ловеч от главния път София – Велико Търново. След като се подмине Ловеч, трябва да се хване пътя за град Левски. На около 35 километра от Ловеч се намира и селото до водопадите – Крушуна. Разстоянието от София до село Крушуна е около 190 километра.

Редно е да отбележа, че като цяло пътят до Крушунските водопади е доста добър. Преди време, указателни табели към водопадите липсваха, сега вече това неудобство е поправено.

Недалеч от самото място има паркинг и бариера, преминаването през която не е свободно разрешено. Там се събира и входната такса. Хората паркират колите си и по улицата, водеща от центъра на с. Крушуна към водния комплекс.

Цената на билета за посещение на Крушунските водопади е 5 лв., като има намаление за учащи и пенсионери.

Да ви кажа, не се сещам за друга екопътека в България, за която се събира входна такса. С тази бележка не искам да кажа нищо лошо. Напротив – това, може би, е добър пример за набиране на средства за поддръжка на екопътеката. Добре известен е проблемът със старите екопътеки – повечето направени някога с европари и оттогава зарязани, а сега – опасни.

Екопътеката покрай водопадите

Мястото е много красиво. Екопътеката води туристите покрай повечето интересни водопади, езерца и земни форми. Могат да се видят толкова много и интересни естествени образувания – водопади, водопадчета, извори, бързеи, цели каскади. Част от тях са първообраз на различни водни декорации – фонтани, водни стени и бълбукащи извори.

Пътеката започва от най-ниската част на каскадата и постепенно се изкачва до горната й част, за да се спусне отново надолу към изходната точка на маршрута.

Разяснителните табелки по екопътеката около водопадите съветват по обратния към паркинга път да се ползва т.нар. панорамен път. Аз лично нищо панорамно не съм виждала, вървейки по този път при нито едно от посещенията ни, само дето е широк и сравнително равен. На места по него се виждат остатъци от асфалт от не много близкото минало.

За да се обходят всички забележителности покрай екопътеката са необходими около час и половина, без да се бърза.

Периодът на пролетното пълноводие е най-добър за посещения.

Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк.

Някои разлики преди и сега

Смея да твърдя, че познаваме мястото в развитие. За последните 10 години сме го посещавали точно четири пъти. Затова, имаме доста солидна основа за сравнение. Първите ни две посещения бяха доста преди трагичния инцидент в началото на ноември 2015, когато там загинаха двама туристи поради срутване на огромна земна и скална маса. Предпоследното ни посещение беше една есен, само няколко месеца, след като районът беше отворен отново за туристи, а последното – тази пролет.

Тук е мястото да отбележа учудването си от краткия период от време, за което екопътеката в природния парк Маарата е била възстановена и допълнително укрепена. Инцидентът стана на 6.11.2015, като в продължение на два дни спасителни екипи разчистваха свлачището и търсиха телата на туристите. На 9.04.2016 достъпът на туристи до Крушунските водопади беше възобновен.

Когато се отправихме към водопадите няколко месеца след това, ни беше доста любопитно какво е останало от парка и красивата синьо-зелена каскада. За щастие, заварихме красотата на Крушунските водопади незасегната. Все пак, беше променен маршрута, обхождащ водопадите.

Преди промяната Крушунската екопътека обикаляше в кръг и минаваше съвсем близко до почти всички водопади. Сега вече не е така – пътеката на места се разклонява, а после човек трябва да се връща по същия път, пътеката обхожда повечето водопади, но не всички. Тази промяна намалява отчасти обаянието на разходката, но сигурността трябва да бъде на първо място, без съмнение.

При последните ни посещения бях впечатлена, не много приятно, от огромната степен на посещаемост и комерсиализация на обекта, за която споменах и по-горе. Туристите там бяха невероятно много. Също така имаше няколко работещи заведения с характерната миризма на кебапчета, а точно на входа на парка, след паркинга имаше голям плувен басейн, който функционираше с пълна сила. Може пък тъкмо това да се търси, знам ли. Лично за мен, повече ми харесваше мястото преди,  когато акцентът беше красотата на пейзажа.